Със свободната си ръка тя се присегна, колкото можа, и докопа дръжката на ножа, който с невероятни усилия бе успяла да повдигне до средата на бедрата си. После го вдигна високо, внимавайки острието да е хоризонтално, за да избегне ребрата, и…
Заби го в гърба на гиганта.
Изненада замени заплашителното изражение върху лицето му с противен белег. Янсън пристъпи напред, а през това време гигантът даде още един изстрел, но по-високо, отколкото трябваше. На Янсън му бе останал само един патрон. Не можеше да си позволи да пропусне. Той зае удобна позиция и изпрати единствения куршум в сърцето на мъжа.
— Да ти еба майката — избуботи сърбинът и се строполи като отсечено дърво мъртъв на земята.
Янсън се доближи до жената. Обзе го гняв и възмущение, когато видя разкъсаните й дрехи, наранената плът, червените белези от пръсти, които бяха мачкали и драскали нейната плът, все едно че е глина за моделиране.
Без да продума, Янсън измъкна ножа от гърба на сърбина и разряза въжетата, за да я освободи.
Тя се свлече на земята, опря се с гръб към колоната. Явно не можеше да стане. После се сви и обгърна с ръце колене, притискайки ги към тялото си, след което отпусна глава върху ръцете си.
Янсън изчезна за малко, след което се върна с бялата риза и зелените панталони на мъжа с очилата със златни рамки.
— Облечи ги — каза й той.
Най-после тя вдигна глава и той забеляза, че очите й са влажни от сълзи.
— Не разбирам — каза тя едва.
— Има генерално консулство на САЩ на „Музеумплейн“. Ако можеш да стигнеш до там, ще се погрижат за теб.
— Защо ме спаси? — попита тя със странен глас. — Дойде за мен. Защо, по дяволите, го направи?
— Не дойдох за теб — прекъсна я той. — Дойдох за тях.
— Недей да лъжеш — каза тя. — Моля те, недей да ме лъжеш. — Гласът й трепереше. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне, но продължи да говори през сълзи, опитвайки се отчаяно да се придържа към останките на своя професионализъм. — Ако искаше да ги разпиташ, можеше да хванеш някой жив и да си тръгнеш с него. Но не го направи. Не го направи, защото иначе щяха да ме убият.
— Добери се до консулството — каза й той. — Напиши си доклада. Знаеш правилата.
— Отговори ми, за Бога!
Тя избърса сълзите от лицето си отчаяно, неистово с дланите на двете си ръце. Колкото и наранена и съсипана да беше, изпитваше ужасен срам от своето безсилие и уязвимост. Опита се да се изправи на крака, но мускулите й се разбунтуваха и тя отново се свлече на земята.
— Защо не ликвидира Стив Холмс? — попита тя, дишайки тежко. — Видях какво се случи. Ти не го уби. Трябваше да го убиеш. Стандартна бойна практика, просто очистваш човека. А ти само го обезоръжи. Защо? — Тя се закашля и се опита да се усмихне, но се получи само леко трепване. — Никой не прилага бойни хватки по време на престрелка.
— Може да съм пропуснал. Може да не съм имал патрони.
Лицето й пламтеше. Тя бавно поклати глава.
— Мислиш си, че не мога да схвана истината? Е, не знам дали мога. Знам само, че не желая да слушам повече лъжи.
— „Музеумплейн“ 19 — повтори Янсън.
— Не ме зарязвай тук — помоли се тя, а гласът й трепереше от уплаха и смущение. — Страх ме е, разбираш ли? Тия копелета не влизаха в първоначалните сметки. Не знам кои са, какво искат и откъде са. Знам само, че имам нужда от помощ.
— В консулството ще ти помогнат — каза й Янсън и понечи да си ходи.
— Не ми обръщай гръб, Пол Янсън! Едва не те убих на три пъти. Дължиш ми поне обяснение.
— Връщай се на работа — отговори Янсън. — Върши си работата.
— Не мога. Не разбираш ли? — Гласът й прегракна. Жената, която се опитваше да го убие, се задави. — Моята работа, моята работа е да те ликвидирам. А не мога да го направя в момента, не мога да си свърша работата — каза тя с горчива усмивка.
Бавно, бавно успя да се изправи на крака, подпирайки се на колоната.
— Чуй ме. Срещам един американец в парка „Риджънтс“ и той ми разказва налудничавата история, че в момента от Консулски операции са ни оплели в някаква голяма… манипулация. Че лошото момче, което са ни наредили да очистим, всъщност не е лошо. Не се вслушах, тъй като иначе всичко щеше да се обърне с главата надолу за мен. Разбираш ли? Ако не можеш да вярваш на хората, които ти дават заповедите, тогава всичко става безсмислено. По-късно им предадох доклад за разговора, както изискват правилата, и ми се обажда не прекият ми шеф, а неговият шеф. И ми напомня, че Пол Янсън е гениален лъжец и ме подпитва дали не съм се поддала на лъжите му. А сега треперя в тоя изоставен от бога склад и си мисля, че ако искам да разбера нещо на тоя свят, едва ли ще го разбера от моите шефове. Сега вече смятам, че единственият, който може да ми обясни какво става, е човекът, когото преследвам. — Треперейки, тя започна да облича дрехите, които той й донесе. — Същият тип, когото се опитвам да утрепя през последните четирийсет и осем часа.