— Като Лана Търнър*, дето я открили в дрогерията в Шуоб — каза Янсън. — А защо ми се струва, че пропускаш най-интересното?
[* Известна американска актриса. — Бел. прев.]
— Да, ами добре, подробностите са гадни — отговори тя. — Заела съм позиция за стрелба със снайперистка пушка в Чикаго. Засада. Смешна случка беше, корпоративен шпионаж, но шпионинът работи за Китайската народна република. Акцията е на Консулски операции, но местните от ФБР ни помагат. Задачата ми е само да наблюдавам. Но нещата излизат от контрол. Оня тип успява да се изплъзне. Носи у себе си микрофилми и ние естествено не искаме да го изпуснем. Някак си успя да се измъкне от фоайето и бърза към колата си. Ако успее да се вмъкне в колата, ще ни избяга, тъй като не сме предвидили следене с автомобили. Никой не беше очаквал, че той ще стигне толкова далече. И така, искам разрешение да стрелям в дръжката на колата. Оперативният началник категорично забранява. Смятат, че е опасно, че може да улуча субекта и да стане международен скандал. Аз обаче знам какво мога с пушката. Рискът е нулев. Началникът не ме познава и ми казва да не стрелям. Само да стоя. Да си трая.
— Ти обаче стреля въпреки всичко.
— Треснах един откос и дръжката на вратата се пръсна. Той вече не смее да се доближи до колата, гипсирал се е от шубе и си казва молитвите на председателя, а нашите момчета го гепват. Откриха у него микрофилми, технически спецификации за всякакво телекомуникационно оборудване, каквото се сетиш.
— И така спасяваш операцията.
— И за благодарност ми го зачукаха. „Неизпълнение на заповед“, някаква такава простотия. Отстраниха ме за шейсет дни, а после дисциплинарно наказание. Въпреки това ония шпиони дойдоха при мен и ме попитаха дали ще ми хареса да пътувам и всякакви там приключения.
— Мисля, че се досещам какво следва — каза Янсън и това бе вярно.
Нещо подобно бе станало и с него. Знаеше от собствен опит, че в Консулски операции първо са проверили досието й и докладите за работата й на терен. Явно са били много впечатляващи, тъй като хората от Консулски операции имаха като цяло лошо мнение за федералните. След като я бяха оценили като талант, някой от отдела най-вероятно беше пуснал връзките си във ФБР и беше уредил да я отстранят, за да стане по-лесно прехвърлянето. Когато в Консулски операции искаха да привлекат някого, го постигаха. Без съмнение бяха наредили така нещата, че предложението им за назначаването да бъде прието с готовност. Сценарият, който Джесика Кинкейд му разказа, звучеше правдоподобно, но не беше пълен.
— Това не е всичко — каза тя донякъде срамежливо. — Преминах тежка подготовка, след като постъпих в Консулски операции. Всеки от класа трябваше да подготви курсова работа за нещо или някого.
— А, да, курсова работа на шпионска тема. И ти кого избра? Мата Хари?
— Нищо подобно. Легендарен оперативен агент на име Пол Янсън. Направих цялостен анализ на техниките и тактиките, които е използвал.
— Шегуваш се.
Янсън стъкми камината. Под дървата накъса част от италианските вестници. Сухите подпалки пламнаха веднага и огънят бързо се разгоря.
— Ти си голяма работа, трябва да ти призная. Но открих и някои грешни ходове, които си допуснал. Известни… слабости.
Погледът й беше игрив, но не и гласът.
Янсън отпи от горещото кафе.
— Малко преди Рик Фрейзър да изиграе мача с Майкъл Спринкс през 1986 година, треньорът на Фрейзър уведоми света на бокса, че е установил „слабите места“ в играта на Спринкс. Последваха много коментари и спекулации на тази тема. След това Фрейзър излезе на ринга. След два рунда бе нокаутиран. — Усмихна се. — Какво ще кажеш за слабите места сега?
Джесика Кинкейд се нацупи.
— Затова избраха мен. Имам предвид за стрелбата.
— Защото си била истинска ученичка на Пол Янсън. Човек, който би предвидил действията ми по-добре от всеки друг. Да, има логика. Представям си директора по операциите как се смята за много умен, че го е измислил.
— Без съмнение. Между другото идеята за къщата на Григорий Берман беше моя. Бях сигурна след това, че ще те открием в Амстердам. Повечето хора смятаха, че ще се върнеш в САЩ. Без мен.
— Разбира се, че без теб. С твоя истински докторат по Янсъновите науки.
Тя се умълча и се загледа в чашата с кафето.
— Винаги съм искала да ти задам един въпрос.
— Казвай.