— Нещо, за което винаги съм се чудела. През 1990 година хващаш дирите на Джамал Наду, терорист от голям калибър. Разполагаш с надеждна информация от собствени източници, добираш се до тайната му квартира в Аман и автомобила, с който ще пътува. Парцалив, мърляв просяк се доближава до колата, гонят го, а той пада на колене и моли за милостиня, после се пръждосва. Този просяк не е никой друг, а Пол Янсън, самият доктор Янсън, който успява да пъхне експлозив под колата, докато се мотае.
Янсън я изгледа безизразно.
— Час по-късно Джамал Наду наистина влиза в колата. Но заедно с него се вмъкват и четири мадами — йордански курви, които е наел. Уведомяваш за промяната на обстановката. Заповедта обаче е да действаш. В доклада си пишеш, че си се опитал да взривиш колата, но детонаторът не се е задействал. Операцията се проваля по технически причини.
— Случва се.
— Не и при теб — прекъсна го тя. — Виж, това е причината, поради която не се доверявам на официалните доклади. Винаги си бил перфекционист. Детонаторът е бил направен от теб собственоръчно. Два дни по-късно Джамал Наду се връща от среща с група либийци, когато ненадейно мозъкът му изтича върху яката на ризата, тъй като някой го е уцелил в главата само с един точен изстрел. Пишеш доклад, че по всяка вероятност го е застрелял някой от съперниците му в „Хамас“.
— А ти какво мислиш?
— Мисля, че е много ясно какво се е случило. Четири жени в колата. На агента сърце не му е дало да ги убие. Сигурно е решил, че не е необходимо да ги жертва. Помислил си е, че след като е по петите на онова копеле, ще намери друг начин да го премахне, без да отнема живота и на други. Но явно в отдела за планиране не са мислели по този начин. Те са искали убийството да стане веднага и не им е пукало за курвите. Но ти си действал така, както си смятал, че трябва да се действа.
— Ти обаче си била на друго мнение, нали?
— По-интересното според мен е друго. В света на тайните операции ликвидирането на супергадняр като Наду е нещо, от което зависи кариерата на много хора. Какъв трябва да е човек, за да направи подобно нещо и след това да не се възползва?
— Ти ми кажи.
— Може би някой, който не желае шефът му да натрупа точки.
— Кажи ми нещо друго, щом толкова знаеш. Кой ръководеше операцията?
— Директорът Дерек Колинс — отговори тя. — По онова време той оглавяваше сектора за Близкия изток.
— В такъв случай, ако имаш някакви въпроси по процедурите, можеш да се обърнеш към него.
Тя му показа среден пръст.
— Как ли пък не — каза тя начумерено. — Истината е, че ми беше трудно да те разбера.
— Какво искаш да кажеш?
— Това е една от причините, поради която историята с Джамал Наду беше загадка. Трудно е да се каже какво те мотивира. Има разминаване между онова, което съм видяла и което чувам. Без съмнение не си хрисимо ангелче. И съм чувала доста брутални истории за нещата, които си вършил във Виетнам…
— Повечето от онова, което дрънкат, са глупости — прекъсна я той рязко, установявайки с почуда, че в гласа му се прокрадна гняв.
— Добре де, искам да кажа, че се носят доста противни слухове. Представят така нещата, сякаш наистина си забъркан в лайната там.
— Хората си измислят какво ли не — каза Янсън, опитвайки се да говори спокойно, но не успя. Така и не разбра защо.
Тя го погледна учудено.
— Добре, човече. Вярвам ти. Ти си единственият, който знае какво точно се е случило, нали така?
Янсън разрови огъня с ръжена, боровите клони започнаха да пукат и да свистят. Слънцето залязваше зад далечния планински връх.
— Надявам се, че няма да се разсърдиш, ако те попитам на колко си години, мис Кинкейд? — каза той, наблюдавайки как мрачното й изражение се разсея на светлината на камината.
— Можеш да ме наричаш Джеси — каза тя. — На двайсет и девет години съм.
— Можеш да ми бъдеш дъщеря.
— Хей, човек е на толкова, на колкото се чувства.
— Да не съм от ония новооткрити организми, които не остаряват.
— Възрастта е само едно число.
— В твоя случай, но не и в моя. — Той отново разрови с ръжена червената жарава, от която се вдигаше пушек, и от нея избухнаха жълти пламъци.
— Един въпрос. Чувала ли си за компания на име „Унитек Лтд.“?
— Разбира се. Това е една от нашите фирми. Предполага се обаче, че е независима.
— Но се използва от Консулски операции.
— Независима е колкото кучешки крак — каза тя и прокара длан по късата си, остра коса.
— Или като котешка лапа*. — Смътните спомени се върнаха. Компанията „Унитек“ бе играла през годините известна роля в няколко начинания. Понякога я използваха за създаване на легенда на някой таен агент, снабдявайки го с фалшиво удостоверение за местоработата му. Понякога чрез нея прехвърляха пари на лица, вербувани за някоя операция. — Някой от „Унитек“ си кореспондира с изпълнителния директор на фондация „Свобода“, предлагайки подкрепа за образователните й програми в Източна Европа. С каква цел?