— Момчетата заели ли са позиция, илй си седят на задниците? — говореше тихо, но разпалено, почти надуто. — Господи! Няма никакво извинение за това. Така всички изглеждаме смешни. Мамка му, хората правилно говорят, че на вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Искам да кажа, че точно така се чувствам в момента. Къде отиде ефективността на екипа?
Поредният глух и бездушен изстрел и нечий череп е пробит, нечий живот е отнет, затрит, превърнат във вонящата плът, от която е произлязъл. Това не беше напредък, а точно обратното. Спомни си за Тео и другите, които загинаха, и за какво? Част от гнева, който го изпълни, бе насочен и към самия него, да. Но какво от това? Жената щеше да умре в планинския имот за пет милиона долара в алпийската част на Ломбардия, земя, която тя виждаше за първи път през живота си. Щеше да умре в неговите ръце — първата и последната проява на близост между тях.
— _Къде е той? Къде?_ По дяволите, само това мога да ти кажа — Джеси Кинкейд отново говореше на невидимия си събеседник след известна пауза. — Големи сте тъпанари. Никога ли не ви е минавало през ума? Монако, човече. Нямам никакво колебание за това. Както знаете, Питър Новак има там къща. — Последва нова пауза. — Янсън не го каза с толкова много думи. Но го чух да се шегува с малкия си приятел, че ще играят бакара. Сам си направи изводите. Хей, момчета, след като работите в разузнаването, се предполага да сте интелигентни.
Тя лъжеше.
Лъжеше заради него.
Янсън върна пистолета обратно в кобура и въздъхна с облекчение. Силата на напрежението му го озадачи. Питаха я дали знае местонахождението му, а тя излъга, за да го предпази. Тя бе избрала на чия страна е.
— Не — продължаваше да говори тя, — не казвай на никого, че съм се обадила. Това е личен разговор, разбра ли? Само между мен и теб, глупчо. Не, можеш да си припишеш заслугите, нямам нищо против. Кажи им, че съм в кома някъде из Холандия и че здравната им каса е поела скъпоструващото ми лечение, тъй като не са открили у мен документи. Кажи им го и те въобще няма да бързат да ме върнат в Щатите.
След няколко минути тя затвори, обърна се и се сепна, когато видя Янсън на прага на вратата.
— Кой е „глупчото“? — попита той с отегчен глас.
— Мътните да те вземат — избухна тя. — Шпионираш ме, а? Прочутият Пол Янсън се оказва най-обикновен любопитко.
— Дойдох да си взема мляко — каза той.
— Пълни глупости — изсъска тя нечленоразделно. Накрая каза: — Той е дебелогъз писарушка в Държавния департамент, Бюрото за анализи и разузнаване. Сладък тип. Мисля, че ме харесва, защото когато съм до него, езикът му работи, както Майкъл Джордан дриблира. Странни неща, нали? Но най-странно е онова, което ми каза за Пума.
— Пума?
— Псевдоним на Питър Новак. Между другото ти си Сокол. Но информацията за Пума е наистина шокираща. Те смятат, че не е умрял.
— Какво, да не би да чакат некролог в „Ню Йорк Таймс“?
— Твърди се, че си взел пари да организираш убийството му, но си се провалил.
— Видях го как умира — каза Янсън натъжено, поклащайки глава. — Бог ми е свидетел, че ми се иска да беше истина. Не мога да опиша с думи колко много ми се иска.
— Какво, да не би да искаш да си припишеш заслуги за убийството му?
— Страхувам се, че връзката ти или иска да те преметне, или по-вероятно не разполага с доказателства.
— Спомена, че днес са го показали по новините на Си Ен Ен. Хваща ли се тук Си Ен Ен? Вероятно пак ще го покажат в повторението на водещите новини.
Тя отиде до телевизора с огромен екран и включи на Си Ен Ен. След това пъхна празна видеокасета в свързания с телевизора видеорекордер и натисна ЗАПИС.
Специален репортаж за намаляващото влияние на Федералния резерв. Подновяване на напрежението между Северна и Южна Корея. Последните новости в модата, по които японските младежи са полудели. Протести срещу генетично модифицираните храни във Великобритания. Записа близо четирийсет минути. Най-после пуснаха репортаж за индийка, която отворила клиника за болни от СПИН нейни сънародници. Някой я определи като доморасла майка Тереза. И поводът за репортажа — церемонията в чест на усилията на жената. Мъж с познато лице й връчи специална награда за заслуги в хуманитарната област. Същият мъж, който бе финансирал отварянето на клиниката.
Питър Новак.
Покойният велик Питър Новак.