Янсън наблюдаваше огромния телевизионен екран с нарастващо учудване. Или беше техническа измама, или най-вероятно репортажът беше заснет доста по-рано.
По-внимателното разучаване щеше да помогне да се изясни.
Заедно с Джеси върнаха обратно видеозаписа. Наистина беше Питър Новак, с познатата фигура, нямаше никаква грешка. Усмихваше се и говореше пред микрофон.
— Любимата ми унгарска поговорка е: Сок киши сокра меги. Което значи: и малките неща могат да допринесат за успеха. За мен е привилегия да поздравя тази забележителна жена, която чрез безброй малки прояви на милосърдие и състрадание предостави на света нещо наистина голямо…
Трябваше да има някакво обяснение. Трябваше.
Изгледаха репортажа отново и отново, кадър по кадър.
— Спри тук — каза Джеси в един момент.
Бяха върнали записа за трети път. Тя посочи към списание, което се виждаше върху сергия, докато Новак даваше интервю след церемонията. Изтича до кухнята и донесе броя на „Икономист“, който Янсън беше купил предния ден.
— Същият брой — каза тя.
Върху корицата се виждаше същият образ, а от датата ставаше ясно, че броят изтича следващия понеделник. Записът, който излъчиха, не беше стар. Беше направен, нямаше друг начин, след катастрофата в Анура.
Ако Питър Новак беше жив, кой беше загинал в Анура?
А ако Питър Новак беше мъртъв, кого бяха снимали?
Янсън усети, че главата му се замайва.
_Беше някаква лудост!_
Кого бяха видели? Близнак? _Самозванец?_
Дали Новак беше убит и… заменен с двойник? Беше сатанинско, почти невъобразимо. Кой би направил подобно нещо?
Кой друг знаеше? Протегна се за клетъчния телефон и се опита да се свърже със служителите на Новак в Ню Йорк и в Амстердам. Спешно съобщение за Питър Новак. Свързано със собствената му сигурност.
Използва всяка дума, по която можеше да се съди, че е близък с Питър Новак — никаква полза. Все един и същ отговор: ще му оставим съобщение; не знаем кога ще се върне. Нито дума за местонахождението на господин Новак. Марта Ланг, ако въобще това бе истинското й име, оставаше все така неуловима.
След петнайсетина минути Янсън усети, че си блъска мозъка, опитвайки се да въведе в ред разхвърляните си мисли. Какво бе станало с Питър Новак? Какво ставаше със самия него? Когато вдигна очи, забеляза, че Джеси Кинкейд го наблюдава с поглед на наранен човек.
— Искам да те помоля само за едно — каза тя. — Знам, че е прекалено, но моля те, не ме лъжи. Чух вече достатъчно лъжи, по дяволите, и аз изрекох твърде много лъжи. За това, което е станало в Анура, знам само от теб. Кажи ми на какво да вярвам? — Очите й бяха влажни и примигваше с мъка. — На кого би трябвало да вярвам?
— Знам само онова, което видях — каза й нежно Янсън.
— Така ставаме двама — отговори му тя и кимна с глава към телевизора.
— Какво искаш да ми кажеш? Че не ми вярваш?
— Искам да ти повярвам. — Пое дълбоко дъх. — Искам да вярвам на някого.
Янсън мълча доста дълго.
— Добре — каза той накрая. — Не те обвинявам. Слушай, ще извикам такси да те откара до секцията на Консулски операции в Милано. Ще се върнеш. Повярвай ми, такъв печен стрелец като теб ще е добре дошъл за тях. Ще се зарадват да те видят. А докато екипът им дойде тук, аз ще съм се измъкнал.
— Задръж топката — каза рязко тя. — Спокойно.
— Мисля, че така ще е най-добре.
— За кого?
— За двама ни.
— Няма нужда да говориш от името на двама ни. Говори само от свое име. — Тя млъкна и се заразхожда из стаята. — Добре, шибано копеле. Видял си каквото си видял. Привидял ти се е Христос на сал. — Усмихна се саркастично. — На това му викам да ти го начукат в мозъка. Само не го прави при първа среща, иначе няма да те уважават на сутринта.
Янсън се бе унесъл в собствените си мисли. _Питър Новак:_ кой беше тоя човек жива легенда, който се появи от неизвестността като метеор и се прочу в целия свят? Въпросите напираха в главата му, но бяха въпроси без отговори. Стомахът му се сви. Янсън метна чашата с кафето в камината и тя се строши върху твърдия камък. Почувства се по-добре, но само за миг.
Седна в стола от мачкана кожа до камината и отпусна върху него смачканото си тяло. Джеси се изправи до него и започна да му разтрива гърба.
— Мразя да подсилвам напрежението — каза тя, — но ако искаме да разберем какво, по дяволите, става, трябва да се махаме оттук. Колко време смяташ ще им отнеме на Консулски операции да ни открият? Те разполагат с всичката информация на света и повярвай ми, в момента денонощно техни специалисти се трудят да открият колата ти и други начини да те намерят. От моя приятел узнах, че засега не разполагат с никакви сведения, само фалшиви сигнали, но не след дълго ще ни пипнат. Ще пуснат в действие агентите си в цяла Европа, ще проследят хиляди нишки, ще изгледат записите от камерите по шосетата и граничните пунктове. И рано или късно ще открият нещо, което ще ги доведе тук.