Управителят във вечерен фрак, с намазана с брилянтин черна коса, сресана на лимби, измери Янсън с остър, преценяващ поглед, след което лицето му се разтегна в професионална усмивка.
— Вашият гост вече е тук — съобщи той и се обърна към по-млада жена до него. — Тя ще ви покаже масата.
Янсън кимна.
— Благодаря — каза той.
Масата бе разположена дискретно в едно от ъгловите сепарета, както най-вероятно бе пожелал гостът му. Мъжът, с когото имаше среща, беше съобразителен и предпазлив, иначе нямаше как да оцелее толкова дълго, като се имаше предвид с какво се занимаваше.
Докато вървеше към масата, Янсън се съсредоточи върху ролята, която щеше да играе. Първите впечатления бяха най-важните. Мъжът, който го очакваше, Шандор Лакатош, щеше да е подозрителен. Затова Кързуейл трябваше да демонстрира още по-голяма подозрителност и от неговата. Той знаеше много добре, че това е най-ефикасната контрамярка.
Лакатош се оказа нисък, прегърбен човек. Извитият му гръбнак накланяше главата му странно напред, все едно че криеше брадичката си. Имаше кръгли бузи, а носът му приличаше на патладжан. Провисналата му гуша се съединяваше с челюстта, придавайки на главата му крушовидна форма. Беше пример за разгулен живот.
Беше също един от най-големите контрабандисти на оръжие в Централна Европа. Богатството му нарасна неимоверно по време на оръжейното ембарго срещу Сърбия, когато тя бе принудена да търси през алтернативни канали онова, което не можеше да си достави по законен път. Лакатош беше започнал кариерата си с товарни превози, отначало на хранителни продукти, а после алкохол. Не се наложи да прави кой знае какви промени в организацията на бизнеса си, за да се пренасочи към търговията с оръжие. Това, че се съгласи въобще да се срещне с Адам Кързуейл, се дължеше на неговата изключителна, ненаситна алчност.
Използвайки отдавна изоставена легенда на шеф на канадска охранителна фирма — нещо като частна милиция, — Янсън се свърза с неколцина бизнесмени, които отдавна се бяха оттеглили от бизнеса. Всички съобщения бяха еднакви. Някой си Адам Кързуейл, представлявайки клиент, чието име не може да разкрие, търси доставчик на огромна доходна пратка. Канадецът — легенда, която Янсън бе създал за себе си, без да уведоми Консулски операции — се помнеше с добро, особено неговата дискретност, и това, че за дълги периоди се покриваше. Въпреки това хората, с които се свърза, реагираха сдържано. Всички бяха предпазливи, бяха забогатели и прогресирали. И все пак Янсън знаеше, че в ограничените среди на тези търговци новината за поява на сериозен купувач бързо се разчува. Онзи, който успееше да уреди успешна сделка, можеше да очаква комисиона. Янсън нямаше да търси Лакатош, а онези около него. Когато един от бизнесмените, с които разговаря, жител на Братислава, чиито връзки с властите го предпазваха от разследване, го попита защо тоя Адам Кързуейл не се свърже с Лакатош, му бе обяснено, че Кързуейл е недоверчив и не използва хора, за които няма лични препоръки. За Кързуейл Лакатош бил човек, който не заслужава доверие. Той и клиентите му не можели да се излагат на риск заради един непознат. Освен това този Лакатош не беше ли прекалено дребна риба за такава крупна сделка?
Както Янсън предполагаше, надменното му отношение достигна до унгареца, който яко се бе наежил от това, че се отнасяха към него пренебрежително. Не заслужавал доверие? Неизвестен? Лакатош не бил достатъчно надежден за тоя мистериозен посредник Адам Кързуейл? Към гнева се прибавяха и тънките сметки. Не биваше да допуска да петнят репутацията му по този начин. А единственият ефективен начин да заличи позора бе, като се докопа до изплъзващата се сделка.
И все пак кой беше тоя Кързуейл? Канадският инвеститор проявяваше предпазливост и явно не желаеше да каже всичко, което знае.
— Мога да кажа само, че той е един от най-добрите ни клиенти.
Не минаха и няколко часа и мобилният телефон на Янсън зазвъня. Заваляха препоръки в полза на унгареца, който явно се ползваше с благоразположението на останалите. В крайна сметка канадецът кандиса. Кързуейл имал път през района на Мишколц, където се намираше домът на Лакатош. Не било изключено да се навие да се срещнат. Но всички трябвало да са наясно: Кързуейл бил недоверчив човек. Ако откажел, никой не трябвало да го приема като обида.