Въпреки приложената тактика на резервираност нетърпението на Янсън срещата да се състои граничеше с отчаяние. Той знаеше, че един от сигурните начини да достигне до някогашните и сегашните врагове на Питър Новак бе чрез унгарския търговец на смъртта.
Разположен върху висок кожен стол във фоайето на хотела, Янсън забеляза появата на Лакатош и изчака десетина минути, преди да се присъедини към него. Докато вървеше към масата в ресторанта, физиономията му излъчваше самодоволен вид. Лакатош го изненада, като се изправи и го прегърна.
— Най-после се срещаме! — каза унгарецът. — Какво удоволствие!
Той притисна гърдите си към Янсън и го потупа с възпълните си потни ръце по гърба и после по кръста. Едва ли можеше да се нарече хитър номер, но прегръдката служеше един вид като мярка за сигурност. Ако имаше кобур, той щеше да е под мишниците или на кръста.
След като се настаниха около масата, Лакатош, без да се прикрива, измери с очи своя гост. Алчността му не можеше да вземе връх над собствената му подозрителност. Търговецът знаеше от опит, че отворилата се възможност бе прекалено хубава, за да е истинска. Трябваше да се прави разлика между плода, който расте ниско, и отровната стръв.
— _Либамай рощон_, печеният гъши дроб, е отличен. Същото важи за _брошон апропечене_, задушеното свинско — каза Лакатош задъхано и с леко напевен глас.
— Аз лично предпочитам _бакони шертишхуш_ — отговори Янсън.
Унгарецът замълча.
— В такъв случай познавате това място много добре — заяви той. — Казаха ми, че много пътувате по света, господин Кързуейл.
— Каквото и да са ви казали, се прекалили — отряза го той с твърда нотка в гласа въпреки полуусмивката на лицето си.
— Ще ме извините, господин Кързуейл. Но както знаете, нашият бизнес се основава на доверието. Ръкостисканията и репутацията заменят писмените договори и всякакви документи. Както е било в миналото. Моят баща цял живот е произвеждал масло и яйца. Десетилетия наред малките му бели камиони обикаляха из планинските райони на Земплен. Започна през трийсетте години, но и когато дойдоха комунистите, откриха, че е по-лесно да поверят тези малки доставки на някой, който познава пътищата. В юношеските си години той самият е бил шофьор на камион. Така че когато неговите работници му кажели, че тази или онази трудност — спукана гума, пробит радиатор — може да забави пътуването с половин ден, той е бил по-наясно от тях. Знаел е точно колко време е нужно да се отстранят повредите, тъй като го е правел със собствените си ръце. Хората около него са го проумели. Знаели са, че не могат да се справят без него. Това обаче не е предизвиквало ненавист, а уважение. Мисля, че и при мен нещата стоят по този начин.
— Често ли хората разчитат единствено на вас?
Лакатош се засмя, показвайки порцелановите си зъби, неестествено бели и равни.
— Малцина са толкова безразсъдни — отвърна той. — Повечето съзнават рисковете.
Тонът му издаваше нещо средно между заплаха и себелюбие.
— Никой не е просперирал, подценявайки унгарския народ — каза Янсън тържествено. — Само че езикът и културата ви са нещо, което малцина от нас биха имали претенциите да разбират.
— Неразгадаемият маджарски език. Той е служел добре на страната във времена, когато други са се опитвали да господстват над нея. В някои епохи не ни е служил толкова добре. Но смятам, че онези от вас, които работят в условия на, да го наречем, предпазливост, го оценяват по достойнство.
Появи се сервитьор и напълни чашите им с вода.
— Бутилка „Марго“ от деветдесет и осма — поръча Лакатош. След това се обърна към Кързуейл. — Неотлежало вино е, но е изключително свежо. Освен ако не пожелаете да опитате местния специалитет „Бича кръв“. Някои видове вина от тази марка са незабравими.
— Мисля, че бих опитал.
Лакатош щракна с двата пръста на сервитьора.
— Вместо „Марго“ бутилка „Егри Бикавир“, осемдесет и втора. После отново погледна госта си. — А сега ми кажете харесва ли ви Унгария?
— Изключителна страна, която е дала на света изключителни хора. Толкова много Нобелови лауреати, музиканти, композитори, писатели. Но има един изтъкнат унгарец, който — как да се изразя учтиво — кара част от клиентите ми да се чувстват некомфортно.
Лакатош го изгледа озадачено.
— Заинтригувахте ме.
— _Свободата_ за един човек е тирания за друг, както гласи известната поговорка. По същия начин _фондациите_ за свобода може да бъдат фондации за тирания.
Замълча за миг, за да се увери, че намекът му е бил разбран.