— Колко вълнуващо — каза Лакатош, преглъщайки трудно. Той се присегна за чашата с вода.
Янсън се прозя.
— Извинете ме — промърмори той. — Полетът от Куала Лумпур беше твърде дълъг, колкото и удобно да е пътуването. — В действителност седемчасовото возене от Милано до Егер в друсащата каросерия на товарния камион, натъпкан с месни консерви, беше неудобно и изнервящо. Докато той вечеряше с оръжейния търговец, Джеси Кинкейд щеше да наеме кола за следващия ден с помощта на фалшив документ за самоличност и кредитна карта и да уточни внимателно маршрута им. Надяваше се тя да е намерила малко време да си почине. — Но пътуването е моят живот — добави Янсън високопарно.
— Предполагам — каза Лакатош със светнали очи.
Сервитьорът с черна вратовръзка се появи с бутилка местно вино без хартиен етикет. Името на винарската изба беше изписано направо върху стъклото. Виното беше тъмно, гъсто и непрозрачно, както му се стори, докато келнерът го наливаше в кристалните чаши. Лакатош отпи яка глътка от виното, задържа го в устата си и обяви, че е отлично.
— Егер е изключителен лозарски район, ако не друго. — Той вдигна чашата. — Нищо не се вижда през виното — добави той, — но аз ви уверявам, господин Кързуейл, че за парите си ще получите качествена стока. Направихте добър избор.
— Радвам се да го чуя — отговори Янсън. — Още едно доказателство за маджарската непроницаемост.
Точно в този момент мъж в небесносин костюм без вратовръзка се доближи до масата, явно беше американски турист, при това пиян. Янсън го погледна и в главата му прозвуча тревожен сигнал.
— Мина доста време — каза мъжът, заваляйки леко думите. Той опря косматата си ръка върху бялата ленена покривка до панера с хляб. — Знаех си, че си ти. Пол Янсън на живо. — Мъжът изсумтя шумно, преди да се обърне и да си отиде. — Казах ли ти, че е той — обърна се мъжът към жената, която стоеше на неговата маса в другия край на помещението.
Мамка му! Това, което си случи, винаги се смяташе за теоретична възможност при тайните операции, но досега Янсън бе имал късмет. Имаше един случай в Узбекистан, когато се срещаше със заместника на техния министър на петрола в качеството си на посредник на голяма нефтохимическа корпорация. В кабинета нахълта американец, клиент на „Шеврон Ойл“, който го познаваше под друго име и в друг контекст, свързан с петролните и газовите находища в Азербайджан. Погледите им се срещнаха, мъжът му кимна, но не каза нищо. По коренно различни причини той също имаше основания Янсън да не разкрие самоличността му, както Янсън не желаеше да бъде разкрита неговата самоличност. Не размениха нито дума и на Янсън му стана ясно, че той няма намерение да го разобличава. Тук обаче му се случи възможно най-лошият сценарий, очна ставка, с която всеки таен агент се надява никога да не се сблъска.
Янсън се опита да овладее ускореното си сърцебиене и се обърна към Лакатош с невинно изражение.
— Ваш приятел? — попита той. Мъжът не бе показал ясно към кого са насочени репликите му. „Адам Кързуейл“ не беше допуснал, че се отнасяха до него.
Лакатош изглеждаше учуден.
— Не познавам този човек.
— Наистина ли? — каза небрежно Янсън, опитвайки се да разсее подозренията, като постави оръжейния търговец в отбранителна позиция. — Е, няма значение. На всекиго се случва. Под влияние на алкохола и при слабото осветление можеше да ви обърка и със самия Никита Хрушчов.
— Унгария винаги е била място, гъсто населено от духове — отвърна Лакатош.
— Някои с местен произход.
Лакатош сложи чашата си върху масата, пренебрегвайки забележката.
— Простете, ако проявявам любопитство. Но никога не бях срещал името ви.
— Радвам се да го чуя — каза Янсън и отпи дълга глътка от местното спасително вино. — Или се самозаблуждавам за своята дискретност? Прекарах по-голямата част от живота си в Южна Африка, където не бих казал, че присъствието ти може да остане незабелязано.
Лакатош заби брадичката си дълбоко в тлъстината, която представляваше вратът му, в знак на съгласие.
— Зрял пазар — констатира той. — Не бих казал, че съм имал много оферти от там, но съм сключил някоя и друга сделка с южноафриканци. Винаги съм ви смятал за изрядни търговски партньори. Знаете какво искате и не се скъпите да платите за нещо, което си струва.
— Доверието се възнаграждава с доверие. Честността с честност. Моите клиенти са щедри, но не прахосници. Те очакват да получат срещу парите си нещо равностойно. Както казвате вие, качество срещу пари. Но искам да ме разберете правилно. Те не търсят само материалното. Те се интересуват и от нещо, което не се намира в сандъци. Те търсят съюзници. Човешки капитал, ако предпочитате.