Янсън мушна своя глок в колана на панталона си, преди да се изправи и да тръгне към тоалетните, които се намираха в края на малък коридор откъм далечния край на ресторанта. Докато отиваше натам, усети силен прилив на адреналин. Пред него вървеше още един мъж в тъмен костюм със същата стойка като на двамата от бара. Той не беше нито клиент, нито служител на ресторанта, а още един от телохранителите на Лакатош, поставен там за всеки случай.
Янсън влезе в тоалетната с мраморен под. Мъжът, който беше висок и широкоплещест и имаше отегчено изражение, го последва. Когато Янсън се обърна към мивките, чу, че мъжът заключи вратата. Това означаваше, че двамата са сами. Незаглушен изстрел щеше да доведе и другите двама, които също бяха въоръжени. Пистолетът на Янсън не му даваше преимуществото, на което се бе надявал. Изискването да бъде скрит от външни погледи надделяваше над изискването да е безшумен: големината на пистолет със заглушител не позволяваше да бъде укрит в кобур за глезен. Янсън се отправи към писоарите. Върху лъскавите батерии на чешмите виждаше разкривеното отражение на плещестия мъжага. Той забелязваше също продълговатото цилиндрично очертание на оръжието му, което беше със заглушител.
Нямаше да се наложи да чакат Янсън да напусне хотел „Палас“. Щяха да се оправят с него още тук.
— Колко ти плащат? — попита Янсън, без да се обръща. — Ще удвоя сумата.
Охранителят не отговори нищо.
— Да не би да не говориш английски? Обзалагам се, че разбираш от долари.
Изражението на бодигарда не се промени, но той свали пистолета. Безпомощната позиция на Янсън му подсказа по-добър метод. Сега мъжът извади тънко въже с миниатюрни пластмасови дискове в двата края, които служеха като дръжки.
Янсън се напъна да долови лекото като шепот шумолене на сакото, което щеше да се чуе, когато мъжът се протегне да прехвърли примката през врата му. Въжето щеше да гарантира не само безшумно убийство, но и убийство без проливане на кръв. Като се имаше предвид колко яко пиеха в Централна Европа, нямаше да предизвика никакви подозрения да измъкне тялото му навън от заведението. Телохранителят можеше дори да го влачи малко или повече в изправено положение, държейки го здраво под мишниците. Една подигравателна усмивка щеше да убеди околните, че гостенинът се е почерпил малко повече със „Свак Уникум“, специалитета на хотел „Палас“.
Янсън се наведе ниско, подпирайки челото си на облицованата с мрамор стена. После се обърна, прегърбеното му тяло изглеждаше отпуснато като на пиян човек. Внезапно той се изправи рязко нагоре и надясно. Телохранителят се олюля от удара и докато бе още замаян, Янсън заби с всичка сила коляното си в слабините му. Мъжът изохка и се отдръпна, но прехвърли примката през раменете на Янсън и започна да прави неистови опити да го издърпа към врата му. Янсън усещаше как въжето се забива в плътта му, причинявайки му пареща болка. Нямаше друг начин, освен да продължи напред. Вместо да се оттегли, Янсън се притисна още по-плътно към нападателя си и заби брадичката си в гърдите на своя противник. С бързи движения на ръката измъкна от кобура под мишницата му дългия пистолет със заглушител. Нападателят не можеше да освободи ръцете си и в същото време да задържи натиска на въжето. Трябваше да избере едно от двете. Мъжът пусна примката и със саблен удар изби пистолета от ръката на Янсън. Оръжието се плъзна по мраморния под.
С рязко движение Янсън блъсна с глава долната му челюст. Чу как зъбите му изтракаха, удряйки се един в друг. Едновременно уви с десния си крак издадения напред крак на мъжа и го задърпа с всичка сила, докато широкоплещестият бодигард падна по гръб върху мраморния под. Охранителят беше добре трениран и заби крака си в стъпалото на Янсън, който също се строполи на пода. Гръбнакът му изпука от удара, но Янсън успя отново да скочи на крака, спусна се към мъжа и го изрита в слабините, забивайки крака си между бедрата му. С дясната си ръка издърпа левия крак на охранителя, а с лявата сви другия му крак към коляното, извъртайки го така, че глезенът се опря върху другото му коляно. В очите на мъжа се четеше гняв и страх. Той започна да се мята, опитвайки се да се освободи от хватката, блъскайки с ръце Янсън. Знаеше какво се опитва да направи Янсън и беше готов на всичко да го предотврати. Янсън обаче не можеше да бъде спрян. Следвайки хладнокръвно усвоеното от тренировките, той повдигна изпънатия крак на мъжа, опря го върху собственото си коляно и с всичка сила го изви, докато чу как ставата се счупи. Поради обвивката от мускулна тъкан звукът не беше като при кършене на дървен клон, а по-скоро глух пукот, придружен от осезаемото усещане как връзките на сложната става се разкъсват непоправимо.