Мъжът отвори уста, сякаш се канеше да извика. Непоносимата болка се подсилваше от съзнанието, че е осакатен за цял живот. Коляното му бе счупено и никога вече нямаше да се възстанови напълно. Травмите от ръкопашния бой обикновено боляха най-силно по-късно. Ендорфините и хормоните на стреса потискаха до голяма степен болката в момента на нараняването. Но приложената хватка на заклещване на краката постигна своя ефект и Янсън знаеше, че болката от счупването често бе достатъчна, за да предизвика загубване на съзнание. Но телохранителят не беше обикновен екземпляр и силните му ръце продължаваха да се вкопчват в Янсън, макар да се гърчеше от болка. Янсън приклекна рязко и притисна с колене лицето на мъжа, използвайки цялата тежест на тялото си. Беше удар чук и наковалня. Янсън чу как мъжът изпусна дъха си и изпадна в безсъзнание.
Докопа пистолета със заглушител и чак сега забеляза, че беше CZ75, много ефективно оръжие чешко производство. Набута го с мъка във вътрешния джоб на сакото си.
На вратата се почука и той смътно си спомни, че и преди това някой беше тропал, но тъй като умът му беше зает с друго, не обърна внимание. Дочу мърморене на унгарски, явно бяха гости на ресторанта, които спешно имаха нужда да се облекчат. Янсън вдигна от земята едрия телохранител, нагласи го внимателно върху една от тоалетните чинии и му смъкна панталоните до глезените. Горната част на тялото му се килна към стената, но само долните крайници щяха да се забелязват от посетителите. Той заключи вратата отвътре, промъкна се под процепа и се изниза от тоалетната, кимайки извинително към четирима почервенели от гняв клиенти.
Обемният пистолет го притискаше неудобно по гърдите. Янсън закопча най-долното копче на сакото си. От края на коридора видя другите двама телохранители до бара. От изражението им — недоумение, преливащо в смразяваща омраза, разбра, че те са очаквали да помогнат на колегата си при извеждането на „пияния“ от ресторанта. Когато сви към ресторанта, единият от тях, по-високият, му препречи пътя. Продълговатото и с остри черти лице на мъжа остана напълно безизразно, когато заговори на Янсън тихичко на английски със силен акцент.
— Предполагам, че нямаш нищо против да кротуваш. Моят партньор е насочил към тебе пистолета си. Много мощен и съвсем безшумен. В Унгария смъртността от сърдечен удар е много висока. И все пак, ако се наложи да те гръмнем тук, това ще привлече внимание. Предпочитам да го избегнем. Има по-елегантни начини.
Откъм ресторанта долитаха радостни викове и звучеше популярната в цял свят песничка „Честит рожден ден“. _Болдог сюлетишнапод!_ Песничката не губеше нищо от това, че я изпълняваха на унгарски. Той си спомни голямата маса с десетина празнично облечени гости, върху която стояха четири изстудени бутилки шампанско.
Със смразен от ужас поглед Янсън сви театрално ръце пред гърдите си уж от страх. Същевременно той пъхна лявата си ръка под сакото и крадешком хвана дръжката на пистолета.
Изчака един миг, за да се чуе звънът, който съпровожда всяко празненство не само в Унгария — от отварянето на шампанско. Много скоро гръмна тапата на първата от четирите бутилки. При отварянето на втората бутилка Янсън натисна спусъка.
Мекият пукот се изгуби сред шумното веселие. Сега върху лицето на бодигарда се изписа ужас. Янсън си представи едва забележимата дупка и разкъсаните вълнени нишки върху сакото на мъжа, който се свличаше на земята. Рана в корема сама по себе си не би могла да стовари на земята професионалист, както се случи. Моменталната загуба на съзнание можеше да означава само едно — куршумът беше пробил горната част на корема и се бе забил в гръбнака. Резултатът е незабавно спиране на нервните импулси и парализа на всички мускули на тялото от кръста надолу. Янсън познаваше симптомите на пълната катаплексия и вдървяване и знаеше какво причиняват те на бойците, дори най-коравите — печал. Те започваха да скърбят за безвъзвратно изгубената си физика, забравяйки понякога да вземат мерки, за да спасят живота си.
— Извади си ръката от джоба или ти си следващият — каза той шепнешком на втория телохранител.
Властният му тон беше в този миг по-ценно оръжие и от пистолета в ръката му. На теория бяха в положение на мексиканска двойка, двама мъже с пръсти върху спусъците един срещу друг. Нямаше логика другият телохранител да отстъпи. И все пак Янсън знаеше, че ще го направи. Действията му бяха неочаквани, както и самообладанието му. Много фактори определяха неговата увереност, а не можеха да се преценят точно. Дали Адам Кързуейл беше убеден, че ще натисне пръв спусъка? Дали не носеше бронежилетка под ризата си? Две секунди не бяха достатъчни да се направи точна преценка. А всяко грешно предположение се наказваше. Янсън забеляза как мъжът оглежда неподвижния си партньор с пребледняло лице… и локвата урина около тялото му. Загубата на рефлекса за задържане на урината показваше, че са засегнати кръстните нерви вследствие на раняване в средната или в долната част на гръбнака.