Мъжът изглеждаше отвратен, унизен и уплашен.
„Ако врагът ти има добра идея, открадни я“ — обичаше да повтаря неговият командир лейтенант Алън Димаръст, имайки предвид коварните капани, които им залагаха враговете от Виетконг. Янсън си спомни още по-мрачна мисъл: „Който копае гроб другиму, сам пада в него.“ Онова, което бяха замислили срещу него, той щеше да използва срещу тях, включително заглушения пистолет CZ75 на плещестия охранител.
— Не стой така — прошепна Янсън в ухото на мъжа. — Нашият приятел току-що получи сърдечен удар. Тъкмо ми обясняваше, че във вашата страна често се случвало. Сега ще го вдигнеш, ще го подпреш с тялото си и всички заедно ще излезем от ресторанта. — Докато говореше, Янсън закопча сакото на мъжа, за да прикрие петната от кръв. — И ако не виждам и двете ти ръце, ще разбереш, че болестта му е заразна. Може да сменим диагнозата на тежко отравяне с храна и вие двамата да прекарате остатъка от живота си в инвалидни колички.
Онова, което последва, беше тромаво, но ефектно. Някакъв мъж извеждаше своя компаньон от ресторанта. Когато завиха зад ъгъла, Янсън забеляза, че Шандор Лакатош го нямаше на масата. Опасност.
Янсън внезапно смени посоката и се шмугна през двойната врата в кухнята на ресторанта. Шумът беше невъобразим: цвърчене на месо, което се пържи в гореща мазнина, врящи тенджери, звукът от кълцане на лук и домати, от начукване на телешки котлети, миене на чинии. Той почти не обърна внимание на мъжете и жените с бели престилки, докато минаваше тичешком през кухнята. Знаеше, че някъде трябва да има служебен вход. Беше невъзможно доставките за кухнята да минават през луксозното фоайе.
В най-далечния край откри ръждива метална стълба, която водеше над приземието. Янсън се качи по нея и усети свежия нощен въздух, който му се стори хладен след горещината в кухнята.
Той затвори металната врата тихо, колкото може, и се огледа. Намираше се зад хотел „Палас“, близо до паркинга. След като очите му свикнаха с тъмнината, видя на двеста метра пред себе си високи дървета и тревна площ — осигуряваха прикритие, но не и защита.
Долови някакъв звук — стържещ звук. Някой се придвижваше с гръб опрян към стената, а стъпалата му бяха прилепени плътно към земята. Някой приближаваше към него. Човекът знаеше, че той е въоръжен и се пазеше, доколкото бе възможно.
Парчета от тухли и мазилка го удариха в лицето, преди да чуе задавения звук от пистолета. Убиецът се бе прицелил в него. Изчисли, че има на разположение четири секунди, за да заеме легнало положение. Четири секунди.
Янсън се хвърли надолу, подпирайки се на коленете си, и протегна напред лявата си ръка, за да омекоти падането, след което легна на земята. После протегна напред ръката, с която държеше пистолета, и я подпря на земята, превъртайки се върху дясната си страна. Сега можеше да постави ръката, с която се подпираше, на оръжието с плътно опряна длан върху земята. Това щеше да му осигури солидно положение за стрелба. Той вкара пръста си в спусъка на CZ75. Чешкият пистолет не можеше да се скрие надеждно, но това се компенсираше с огневата мощ и точността. Той щеше да му гарантира по-точна стрелба от собственото му оръжие с размерите на дланта.
Разпозна мишената си — костюмирания охранител, когото току-що бе оставил долу, и даде два изстрела. Бяха заглушени, но откатът му напомни каква сила криеха. Единият пропусна целта. Другият го улучи по шията и мъжът рухна на земята, целият облян в кръв.
Приглушена експлозия дойде някъде иззад гърба му. Янсън се напрегна, преди да осъзнае, че беше от гумата на автомобил на десетина крачки от него, която явно бе ударена от куршум. Оказа се, че го дебнеше и втори стрелец, а посоката на стрелбата и формата на сградата му подсказаха приблизително къде се е притаил.
Все още в легнало положение, Янсън се извърна на около трийсет градуса и видя самия Шандор Лакатош, който държеше деветмилиметров пистолет „Глок“ с лъскава никелирана дръжка. „Надут паун“ — помисли си Янсън. Лъскавият метал отразяваше светлината от паркинга и го правеше по-лесна мишена. Янсън нагласи пистолета по посока на закръгленото тяло на мъжа и усети ритането, след като даде още два изстрела.