Янсън я остави пред сградата на Националния архив. Той искаше да свърши някои други неща. От годините, прекарани на терен, си бе създал инстинкт да открива черноборсаджиите на фалшиви документи за самоличност и други инструменти, в случай че му дотрябват. Късметът можеше да му се усмихне, но можеше и да не му се усмихне, каза й той, но реши поне да опита.
Джесика Кинкейд, облечена в джинси и тревистозелено поло, влезе във фоайето и започна да разглежда указателя с притежанията на архива, който висеше до ужасно дълъг списък с отделите.
_Архиви на унгарските дипломатически представителства (1414–1848) I. „В“_
_Документация на правителствените органи между 1867 и 1945 г. II. „L“_
_Правителствени органи на Унгарската съветска република (1919) II. „М“_
_Документи на Унгарската работническа партия (УРП) и на Унгарската социалистическа работническа партия (УСРП) VII. „N“_
_Съдебен архив (XIII век — 1869) I. „Р“_
_Семейни архиви, корпорации и институции (1527-ХХ век)._
Списъкът продължаваше.
Джеси влезе през следващата врата, която водеше до огромно помещение, пълно с каталози, маси и десетина гишета. На всяко гише имаше архивар, чиято работа бе да обслужва гражданите и изследователите. Над едно от тях беше закачена табелка, че е предназначено за англоезични посетители. Пред гишето имаше малка опашка и тя наблюдаваше как отегченият чиновник с груби черти обслужваше своите клиенти. В повечето от случаите, забеляза тя, „информацията“ се състоеше от обяснения защо търсените документи не може да бъдат предоставени.
— Казвате, че прадядо ви е бил роден в Секешфехервар през 1870 година — говореше той на англичанка на средна възраст във вълнено карирано сако. — Колко хубаво. За съжаление обаче по онова време в Секешфехервар е имало повече от сто и петдесет енории. Данните, които ми предоставяте, не са достатъчни да открием регистрите.
Англичанката се отдалечи с дълбока въздишка.
Нисичък, закръглен американец загуби всякаква надежда по същата съкратена процедура.
— Роден в Тата през осемдесетте или деветдесетте години на деветнайсети век — повтори чиновникът с провлачен глас. — Искате да прегледаме всички регистри от 1880 до 1889 година? — Язвителностга му премина в обида едва ли не. — Това е просто невъзможно. Неразумно е да се очаква нещо такова. Имате ли представа колко километра материали съхраняваме? Не можем да направим проучване, без да разполагаме с по-конкретни данни.
Когато на Джеси й дойде редът, тя просто му подаде лист хартия, върху който беше написала четливо конкретни имена, места, дати.
— Не очаквам да ми отговорите, че ще се затрудните да откриете тези регистри — каза му тя и му се усмихна ослепително.
— Нужните данни са тук — призна чиновникът, след като прочете написаното. — Позволете да отида да проверя.
Той изчезна в съседното помещение и се върна след няколко минути.
— Съжалявам — каза той. — Не са в наличност.
— Какво искате да кажете? — протестира Джеси.
— За съжаление има някои… липсващи документи. Към края на Втората световна война пожар унищожи част от архивите. После някои от тях, за да се запазят, бяха складирани в криптата на църквата „Свети Стефан“. Предполагаше се, че мястото е безопасно и голяма част от документите останаха там десетилетия наред. За жалост в криптата имало много влага и повечето материали бяха съсипани от мухъл. Огънят и водата са най-големите ни врагове. — Чиновникът закърши ръце, показвайки колко много съжалява. — Документите на граф Ференци-Новак са сред унищожените архиви.
Джеси продължи да настоява.
— Няма ли някакъв начин да проверите още веднъж? — Тя му написа телефонен номер върху листа и го подчерта. — Ако откриете нещо, ще ви бъда толкова признателна… — Пусна му още една ослепителна усмивка. — Много признателна.
Чиновникът омекна изведнъж. Явно не можеше да устои на чара на жена.
— Разбира се. Но аз лично не храня голяма надежда, вие също не трябва да имате големи очаквания.
След три часа чиновникът й се обади. Той призна на Джеси, че песимизмът му е бил донякъде преждевременен. Обясни й, че тъй като усетил колко важно е това за нея, решил да провери допълнително дали наистина документите са се загубили. Поради огромния обем от документи в Националния архив не било необичайно да стане и грешка.