Той имаше предвид споразумението, което Мохамед сключил с жителите на Хайбар, недалеч от Медина.
Ибрахим Магхур кимна.
— Едва след като войските на Пророка станали силни, той нарушил споразумението, погазено от управниците на Хайбар, и изгонил неверниците от Арабия. — Очите му блестяха. — Твоите войски достатъчно силни ли са?
— С твоя помощ и с помощта на Аллах ще станат.
— Ти си истински Халиф — обяви полковник Магхур.
— Когато се запознахме, ти ми каза, че историята се прави от великите мъже — отбеляза кагамецът, след като помълча известно време.
— Това е моето убеждение.
— От това следва, че историята може да бъде погубена от велики мъже. Мъже с власт и известност, чиито имперски амбиции са маскирани под формата на състрадателност. Мъже, които се опитват да попречат на съпротивата на правоверните с хитри ходове и проповеди за мир, които са готови на всичко, за да предотвратят насилието, което е основен принцип на борбата за справедливост.
Магхур кимна бавно.
— Твоята проницателност и тактически гений ще ти гарантират място в книгите по история и крайна победа в борбата ти в името на умма. Разбирам за кого говориш. Той наистина е враг на революцията. Уви, досегашните ни опити да се справим с него бяха безуспешни.
— Не мога да забравя, че в един момент беше мой пленник.
— Но успя да ти се изплъзне. Той умее да се изплъзва като змия в градината.
Ахмад Табари се намръщи при спомена. Всичките му несполуки се дължаха на този унизителен удар. Перлата в короната му бе отмъкната от крадци в тъмната нощ. Дотогава нищо не бе помрачавало славния му триумф и непоколебима увереност. Последователите му вярваха, че самият Аллах благославя всеки ход на Халифа. Но само дни преди ислямския празник Аид ал-Кабир се случи изненадващото нахлуване в новозавзетата крепост на Халифа и бягството на легендарния пленник. От този момент нататък нищо не вървеше както трябва.
— Змията трябва да бъде уловена и убита, за да тръгне всичко отново — каза Магхур.
Погледът на Табари беше замечтан и далечен, но умът му работеше трескаво. Движение като неговото се нуждаеше от вяра в крайната победа. Събитието беше разклатило усещането за неизбежността на успеха. От спадането на духа се възползва армията на Република Анура и всяко нейно успешно действие разклащаше увереността на последователите на Халифа. Беше порочен кръг, който трябваше да се прекъсне със смела акция. Либиецът разбираше това много добре.
Табари го изгледа съсредоточено:
— Ще ни окажете ли подкрепа?
— Положението, което заемам в моето правителство, е такова, че се налага да действам прикрито. Триполи не бива да се свързва с вашите действия. Има други страни, чието гостоприемство ще ви бъде от полза.
— Отново имаш предвид Ислямска република Мансур — каза проницателният бунтовнически лидер.
Мансур се беше отцепил от Йемен, а сепаратисткото движение се ръководеше от харизматичен молла. Йеменската армия не реагираше бурно, тъй като не беше изгубено нищо ценно. Разположена главно в границите на пустинята Руб ал-Хали с нейните движещи се пясъци, Мансур беше бедна страна. Поминъкът на населението й се състоеше предимно от производство на хат и дребно занаятчийство. Правителството нямаше какво друго да предложи на своите граждани освен шиитската версия на шериата: почит към средновековните порядки. Ако материалните й ресурси обаче бяха нищожни, Република Мансур бе прочута като износител на радикалния ислям с неговия революционен патос.
Ибрахим Магхур се усмихна.
— По няколко повода свещените мъже на Мансур са споделяли с мен притесненията си, свързани с тяхната сигурност. Позволих си да ги осведомя, че съм открил един човек, който е отдаден на Аллах и същевременно голям специалист в тази област. Ще ме придружиш до Хартум, а там ще уредя въздушен транспорт за теб. Ще те приемат в града в пустинята, който наричат своя столица, а ти ще разбереш, надявам се, че са наистина гостоприемни хора. Но сам избирай.
— И те ще ми помогнат да открия змията?
Магхур поклати глава.
— Аз ще ти помогна да откриеш змията. Ще поддържаме връзка, ти и аз. Домакините ти в Мансур само ще те снабдят с официални документи за самоличност, за да можеш свободно да се придвижваш. С две думи, Мансур ще е твоето укритие.
Порив на пустинния вятър развя свободно падащите им дрехи.
— Говори се, че ако се прицелваш в краля, трябва да го убиеш — каза замислено Халифа.
— Твоите врагове много скоро ще разберат тази истина — съгласи се либиецът. — Чрез своите продажници Питър Новак се опита да те удари, но не успя да те убие. Сега ти ще го удариш…