— За тях Питър е бил всичко на този свят — каза Джеси.
Старицата започна да гали отново кучето.
— Такова прекрасно момченце.
Очите й се озариха за кратко, сякаш зърна пред себе си момченцето в моряшкото му костюмче и моряшката шапка да се оглежда между двете огледала в салона, а отражението му да се отдалечава бавно към безкрайността.
Старицата затвори очи, опитвайки се да задържи образа в съзнанието си.
— Треската му беше ужасяваща. Гореше като чайник и се мяташе в леглото. Имаше холерна епидемия, както знаете. Така пареше, че не можеше да се пипне. И изведнъж изстина. Аз бях една от тези, които седяха край леглото му. — Тя сложи двете си ръце върху главата на кучето, сякаш получаваше утеха от огромната сила на това същество. — Никога няма да забравя онази утрин, когато намериха тялото му изстинало, бледите устни, восъчните бузки. Сърцето да ти се скъса от мъка. Беше само на пет годинки. Какво по-тъжно има от това? Да умреш, преди да си имал възможност да живееш.
Янсън се смути и съвсем се обърка. _Питър Новак беше умрял като дете?_ Как така? Да не би да имаше някаква грешка? Да не би старата жена да описваше друго семейство, _друг_ Питър?
Но основните факти от биографията на филантропа съвпадаха. Питър Новак, многообичаният син на Янош Ференци-Новак беше роден през октомври 1937 година и отраснал в опустошеното по време на войната село Молнар. Така поне пишеше в официалното му досие.
Ами после?
Нямаше никакво съмнение, че старицата разказва истината такава, каквото тя си я спомняше. Какво означаваше това?
_Питър Новак: човекът, който никога не го е имало._
Напълно объркан, Янсън започна да подрежда и пренарежда известните факти.
Джеси разкопча ципа на сака си, извади албума със снимки на Питър Новак и го отвори на голяма цветна фотография. Показа я на Гита Бекеши.
— Виждате ли този мъж? Името му е Питър Новак.
Старата жена разгледа снимката и после вдигна очи към Джеси.
— Не следя новините. Нямам телевизор, не чета вестници. Съжалявам. Но мисля, че съм чувала за този човек.
— Същото име като на момчето на графа. Не може да е той, нали?
— Питър, Новак — често срещани имена у нас — каза тя, вдигайки рамене. — Но това не е синът на Ференци-Новак. Той умря през 1942 година. Вече ви казах. — Очите й се върнаха към снимката. — Освен това този мъж е с кафяви очи. Очите на малкия Питър бяха сини като водите на Балатон. Сини като на майка му.
Напълно шокирани, двамата тръгнаха обратно към ланчията, която бяха оставили на близо километър и половина от хълма. След като се отдалечиха от къщата, се решиха да заговорят и започнаха да обсъждат колебливо задълбочаващата се мистерия.
— Ами ако е имало друго дете? — попита Джеси. — Дете, за което никой не е знаел, което е взело името на брат си. Може би таен близнак.
— Старицата изглеждаше напълно убедена, че той е бил единственото им дете. Не е лесно да се скрие подобно нещо от прислугата. Но ако граф Ференци-Новак е бил параноикът, за когото го представят, са възможни всякакви хитрости.
— Но защо? Той не е бил луд.
— Не е бил луд, но отчаяно се е страхувал за детето си — каза Янсън. — Политическата обстановка в Унгария е била изключително експлозивна. Спомни си какво си чела. Бела Кун взима властта през март 1919 година и управлява сто трийсет и три дни. С терор. След като бил свален, последвало още по-ужасяващо клане на хората, които му помогнали преди това да дойде на власт. Цели семейства са били избити. Това е известният „бял терор“ по времето на адмирал Хорти. Репресиите и контрарепресиите са били начин на живот по онова време. Графът сигурно е съзнавал, че никоя власт не е трайна. Че връзките му с премиера Калай са можели да се превърнат в смъртна присъда не само за него, но и за семейството му.