— Страхувал се е от комунистите?
— И от фашистите, и от комунистите. Стотици хиляди хора са били избити от края на 1944 до началото на 1945 година, след като „Кръстосаните стрели“ взимат властта. Не забравяй, че според привържениците на „Кръстосаните стрели“ Хорти е бил прекалено мек. Доморасли унгарски фашисти. След като Червената армия установява контрол над страната, следват нови чистки. Стотици хиляди хора отново са избити. Врагове на революцията, един вид. Хора като Ференци-Новак са били притиснати в менгеме. Колко други страни са преживели подобни идеологически превратности — от крайно дясно до крайно ляво, а между тях нищо.
— Пак се връщаме на стария въпрос. Как може да се отгледа дете в такъв свят? Може би тези хора са смятали, че е невъзможно. Че трябва да скрият детето си.
— Мойсей в кошницата — промърмори Янсън. — Но това повдига още много въпроси. Новак заявява пред целия свят, че това са били неговите родители. Защо?
— Защото е истина.
— Не е достатъчно убедително. Едно такова дете е възпитано да се страхува от истината, да гледа на нея като на заплаха. За Бога, то дори може да не узнае истината. С децата нещата стоят по този начин — не можеш да им забраниш да говорят. В нацистка Германия, когато християнско семейство укривало евреин, на децата не казвали нищо. Рискът бил твърде голям. Те можели да се изпуснат пред съучениците си, пред учителите. Единственият начин да се опази тайната бил, като се скрие истината от децата. Чак след като детето пораснело, му я казвали. Освен това, ако родителите на Новак са тези, за които той твърди, че са, Гита Бекеши щеше да знае. Сигурен съм в това. Не мисля, че са имали и друго дете. Мисля, че тя ни каза истината: Питър Новак, единственият син на графа, е умрял още като дете.
Слънцето се скри зад далечния връх и се спуснаха сенки като дълги, тесни ивици. Само за няколко минути окъпаната в злато местност стана сива. В планината залезът идва бързо и без предупреждение.
— Тая история ще се окаже проклет салон с огледала като онзи, за който разказа баба Гита. Вчера се питахме дали някой не е откраднал самоличността на Питър Новак. Сега се оказва, че самият Питър Новак е откраднал нечия самоличност. Мъртво дете, унищожено село, идеална възможност.
— Кражба на самоличност — намеси се Янсън. — Красиво изпълнение.
— Гениално, като се замислиш. Избираш село, изличено изцяло по време на войната. Това ще рече, че никой няма да си спомня за твоето детство. Всички архиви — кръщелни, смъртни актове, са унищожени, когато мястото е било опожарено.
— Да се представи за син на аристократ е добър ход — каза Янсън. — Помага да се намерят отговори на много от въпросите, свързани с произхода му. Никой няма да се чуди как е получил толкова добро образование, при това без да има документи в което и да е училище.
— Точно така. За какво да ходи на училище, след като е имал частни учители, дете на граф, нали така? Защо е бил извън светлините на прожекторите? Защото този аристократ, Янош Ференци-Новак, е имал цял тон врагове и основателни причини да се страхува. Всичко пасва.
— Като дъски, закачени с винт. Плътно прилепнали. Прочува се като голям борсов играч.
— Мъж без минало.
— Напротив, има минало. Просто никой не знае за него.
Спомни си изписаните с курсив бели букви върху тъмносиния корпус на самолета „Гълфстрийм“: _Шок киси шокра меди._ Същата унгарска поговорка, която Новак непрекъснато повтаряше пред медиите. Малките неща могат да допринесат за големите. Това бе мисъл, която се свързваше с благотворителността му. Тя му служеше също за измама. Янсън си припомни и думите, които Марта Ланг му каза в самолета, и го побиха тръпки: _Новак доказа кой е всъщност, отново и отново. Човек на всички времена и на всички народи._
И все пак кой бе той?
Джеси прескочи с лекота огромен клон, паднал върху пътеката.
— Непрекъснато си задавам въпроса защо? Защо е нужна тази измама? Всеки го обича. Той е шибан герой на нашето време.
— Дори светците имат какво да крият — каза Янсън, избирайки пътя си по-внимателно. — Ами ако произхождаше от семейство, свързано с жестокостите на „Кръстосаните стрели“? Не трябва да се забравя, че в тази страна хората имат дълга памет. Тук „репресия“ е нарицателно име. Тук са били избити или депортирани цели семейства, включително децата и внуците, тъй като са били на обратната страна. Това циклично отмъщение е било главната движеща сила в унгарската история през двайсети век. Ако в миналото ти е имало такова зло, е нормално да искаш да се отървеш от него, да го загърбиш с всички възможни средства. Баба Гита едва ли е единствената, която живее с миналото. Само помисли. Представи си, че този човек произхожда от семейство, свързано с „Кръстосаните стрели“. Той може да не е направил нищо, но непрекъснато ще му го натякват, във всяко интервю, разговор, обсъждане.