Джеси кимна.
— Бащите са яли кисело грозде, а децата им имат скомина — каза тя. — Както е казано в книгата на Йеремия.
— Мотивът може да е и толкова обикновен — посочи Янсън, но съмненията му, че работата не е толкова проста, си останаха.
Нещо — не точно идея, а неясно подозрение — се прокрадна в съзнанието му, влезе му в главата като муха, която не можеш да изгониш, но чието присъствие усещаш.
Смътно, почти неуловимо, но все пак е там.
Само да можеше да се концентрира, да се абстрахира от всичко останало и да се съсредоточи.
Минаха няколко секунди, преди да разпознае звука, който се чу откъм хълма. Беше далечен и неуловим, но той напъна слуха си и разпозна източника. Сърцето му се сви.
Беше писък на жена.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
О, Боже, _не_!
Тръните и избуялите лозя го удряха и драскаха по лицето, докато Янсън бягаше по криволичещата пътека. Внимаваше само къде стъпва, докато прескачаше камъните и препускаше през храстите. Само една стъпка накриво и можеше да си изкълчи крака или по-лошо. Нареди на Джеси да се върне в ланчията възможно най-бързо. Щеше да е истинско бедствие, ако враговете им я изпревареха. Тя тичаше като газела, макар да беше нанагорнище, и скоро щеше да стигне.
Само след няколко минути, съвсем запъхтян, Янсън пристигна в разнебитената къща на старицата. Писъците бяха спрели, но мъртвата тишина беше още по-зловеща.
Вратата беше открехната, а вътре завари гледка, която никога нямаше да забрави. Благородният кувас лежеше на едната си страна изкормен. Вътрешностите му изсипани на чергата като лъщяща червена купчина, от която излизаше пара в студената стая. В люлеещия се стол се бе отпуснала безжизнено Гита Бекеши, жената, която бе преживяла червения и белия терор, ужасите на две световни войни, танковете от 1956 година, превратностите и бичовете на човешкия род и на природата. Лицето й бе скрито от роклята й от груб плат, която бе вдигната нагоре и метната върху главата, разкривайки слабото й тяло и неописуемите ужаси, които го бяха сполетели. Малки прободни рани с червени ръбове покриваха бледата й плът в странен ред. Нападателите я бяха наръгали с ножовете си десетки пъти. Върху разголените ръце и крака се виждаха червени петна от пръсти. Дали са искали от нея някаква информация? Или просто са я наказали по садистичен начин заради информацията, която бе дала на него?
Какви чудовища биха могли да извършат подобно нещо?
Янсън се беше вцепенил от ужас. Огледа се и видя незасъхналите капки от кръвта на мъртвата жена върху пода и стените. Жестокостта явно бе извършена само преди няколко минути. Нападателите са били колкото жестоки, толкова и бързи.
А къде ли бяха сега? Едва ли далече. Дали не го бяха набелязали за следващата си жертва?
Сърцето на Янсън биеше силно, но със забавен ритъм. Възможността от сблъсък не го изпълваше с безпокойство, а със странно чувство на злорадство. Старата жена се бе оказала лесна плячка, но който и да беше извършителят на злодейството, щеше да открие, че това не се отнася до него. У него се надигна болезнен гняв — познато чувство, което му подейстава успокоително именно защото му бе познато. Щеше да намери удовлетворение.
Спомни си полупрезрителните думи на Дерек Колинс: „Насилието е нещо, в което те бива най-много, Янсън… Твърдиш, че си отвратен от убийствата. Но ще ти кажа нещо, един ден ще откриеш, че те са единственото, което те кара да се чувстваш жив.“
Сега това бе самата истина. От години бягаше от природата си. Днес нямаше да бяга. Огледа пак касапницата и през главата му мина мисълта, че причинителите на това страдание сами ще узнаят какво е страдание.
_Къдели бяха?_
Близо. Съвсем близо. Защото го търсеха. Сигурно бяха горе на хълма. Дали Джеси е стигнала навреме до ланчията?
Трябваше да се качи нависоко, за да огледа добре терена за операцията. Къщата беше издигната в двор под традиционната L-образна форма, като жилищните и работните помещения бяха под един покрив. Под прав ъгъл към къщата имаше голям навес с плевня над него, а в съседство беше конюшнята. Изтича в двора и се качи по дървена стълба до високата плевня отсреща. През капандурата излезе на островърхия покрив и се добра до най-високото място.