На четвърт миля нагоре по хълма видя малка група въоръжени мъже, които си проправяха път към Джеси Кинкейд. Фигурите им трудно се различаваха в сумрака, но по изпочупените клони и утъпканата трева личеше откъде са минали. В тоя миг Янсън видя как ято врани излетяха от храст съвсем наблизо със силно грачене. Нещо ги бе изплашило. В следващия момент забеляза движение сред дърветата и храстите около старата къща и осъзна за какво става дума.
_Беше попаднал в капан!_
Мъжете бяха разчитали той да чуе писъците на старицата. Бяха потърсили начин да го примамят да се върне в старата селска къща.
И той бе точно там, където го искаха. Вените му се изпълниха с адреналин, който изостри до краен предел сетивата му.
Къщата сама по себе си бе укритие, но въоръжените мъже я бяха обградили от четирите страни. Показаха се от укритията си зад храстите и нахлуха в двора. Явно го бяха видели да влиза в къщата, издебвайки го, за да му се нахвърлят. Нямаше начин Янсън да се измъкне незабелязано. Щяха да пресрещнат Кинкейд по пътя, а него да заловят или убият в къщата, която сега се бе превърнала за него в затвор.
Фенерчетата им осветяваха дома на старицата от всички посоки. Янсън виждаше ясно карабините им. Щяха да стрелят при първа възможност. В момента Янсън беше лесна мишена. Нямаше да мине много време, преди да насочат светлината към плевнята и покрива над нея и да очертаят силуета му с дупки от куршуми.
Янсън скочи от покрива максимално бързо и незабелязано. След това се спусна от плевнята върху мръсния под. Преследвачите му още не бяха нахълтали вътре само защото не знаеха дали е въоръжен. Нямаше закъде да бързат, щяха да действат внимателно и да го ликвидират, без да му позволят да убие някого от тях.
Янсън се стрелна през вътрешния двор и бързо се шмугна в дневната. Пламъците в огнището хвърляха призрачна светлина върху касапницата. Но той нямаше друг избор, освен да се върне там. Старицата май имаше пушка.
Пушката беше изчезнала. Естествено. Това не беше предмет, който да убегне от вниманието им, а и разоръжаването на осемдесетгодишната жена едва ли ги бе затруднило. Но след като жената притежаваше пушка, значи имаше и патрони, прибрани някъде.
Движещ се сноп от жълта светлина блестеше през прозореца в дневната на жената в търсене на някакво движение, на признак за неговото присъствие. Янсън се притисна плътно към пода. Искаха да го открият, да стеснят възможностите му да се придвижва. Веднъж да узнаеха в коя постройка се е скрил, можеха да напънат със сила вратата към вътрешния двор и да обкръжат неговото убежище. Несигурността им беше негов съюзник.
Янсън залази към кухнята, като се пазеше да не го забележат. Къде ли беше скрила старицата патроните? Сами по себе си те бяха безполезни като оръжие срещу преследвачите му, но той можеше да измисли някакъв начин да ги използва. Беше жив само защото те още не знаеха местоположението му. Но това не бе достатъчно. Можеше да ги победи само ако превърне несигурноста им в грешка.
Провери няколко чекмеджета в кухненския бюфет, в едното намери прибори, в другото — бурканчета с подправки и сушени треви. До кухнята имаше малък килер и там откри каквото търсеше, при това доста по-голямо количество, отколкото очакваше. Десет кутии с по двайсет патрона десети номер „Байро Сюпър“. Взе две пачки и се върна лазешком в дневната.
Чу отвън викове на език, който не разбираше. Но и без да знае езика, разбра какво означаваше — пристигаха още мъже и заемаха позиции наоколо.
В железния тиган над огнището, в което по-рано през деня жената беше изпекла кестените, Янсън сложи шепа от дългите патрони с месингови капачета от двата края, свързани посредством цилиндрична пластмасова тръбичка. Вътре имаше оловен куршум и барут. Макар да бяха конструирани така, че детонацията да се предизвиква от ударника на огнестрелното оръжие, достатъчно количество топлина можеше да произведе подобен ефект.
Огънят тлееше, а тиганът беше на няколко стъпки над него. Дали можеше да разчита на това?
Янсън добави малко цепеници в огъня и се примъкна към другия край на кухнята. Сложи върху стара поне няколко десетилетия електрическа печка чугунена тенджера и разпръсна на дъното й още една шепа патрони. Включи котлона на средна температура. Щяха да минат няколко минути, преди да се затопли дъното на тежката тенджера.
После отвори фурната, пъхна останалите петдесет патрона върху решетката на трийсетина сантиметра от източника на топлината и включи на най-силно. Най-бавно щяха да се загреят патроните във фурната. Беше наясно, че изчисленията му са груби в най-добрия случай. Но съзнаваше също, че няма алтернатива.