Промъкна се в двора, покрай конюшните и отново се качи по стълбите в плевнята.
И зачака.
Известно време чуваше гласовете на мъжете, които идваха все по-близо и по-близо, заемаха позиции на безопасно разстояние от прозорците и се свързваха помежду си с кратки команди и светлините на фенерчетата. Ненадейно тишината се наруши от взрив, последван почти веднага от още три. После Янсън дочу ответния огън от автомат и звук на строшени стъкла. Старите изкорубени рамки на предните прозорци сигурно бяха станали на трески и прах.
За Янсън поредицата от гърмежи имаше точно определен смисъл. Първо бяха избухнали патроните над огнището, както се бе надявал. Стрелците направиха съответното предположение. Стрелба с оръжие откъм дневната, насочена срещу тях. Бяха намерили това, което търсеха. Точното му местоположение.
Само че беше грешно.
Веднага последваха викове, които подканяха останалите мъже да се включат в престрелката пред къщата. Серия от слаби експлозии подсказа на Янсън, че патроните в тенджерата на електрическата печка се бяха загрели до точката на детонацията. През цепката между гредите на плевнята той видя самотен стрелец с автоматично оръжие, който бе останал зад къщата. Партньорите му бяха изтичали от другата страна, за да се включат в нападението.
Янсън извади малката берета и през същата цепка се прицели в плещестия мъж в зелена униформа. Още не биваше да стреля, за да не го чуят останалите и така да издаде убежището си. Чуваше да тропат из къщата тежките стъпки на мъжете, които стреляха напосоки, търсейки укритието му. Янсън изчакваше взрива на петдесетте патрона във фурната, преди да дръпне спусъка. Изстрелът му щеше да се изгуби сред експлозията и очакваната суматоха.
Стреля точно в този момент.
Плещестият мъж падна по очи. Тялото му не издаде почти никакъв звук, когато се просна върху покритата с листа земя.
Вече никой не пазеше тази позиция. Янсън бутна вратата и се приближи до убития мъж, знаеше, че никой няма да го види. За миг се замисли дали да не изчезне в тъмните дебри на хълмистата област. Можеше да го стори, беше изчезвал на подобен терен при други случаи. Беше сигурен, че е в състояние да се изплъзне от преследвачите си и да се появи след ден-два в някое от околните планински селца.
Точно тогава си спомни закланата жена, нараненото й по жесток начин тяло и мисълта за бягство се изпари. Сърцето му заби лудо и му се стори, че дори сенките на вечерта се процеждаха през червена завеса. Забеляза, че куршумът беше пробил черепа на стрелеца в горния край на челото му и само струйката кръв, която се стичаше надолу по лицето, разкриваше смъртоносния му ефект. Вдигна автомата на мъжа и преметна патрондаша през собственото си рамо.
Нямаше време за губене.
Екипът убийци се бе събрал в къщата. Те претърсваха всяка педя и стреляха. Куршумите летяха към бюфети и гардероби и към всяко място, където някой можеше да се скрие. Оловото разцепваше дървото, търсейки човешка плът.
Сега обаче те бяха в капан.
Заобиколи тихичко къщата, теглейки трупа на убития мъж зад себе си.
На мъждукащата светлина от фенерите той разпозна едно от лицата, второ, после трето. Кръвта му се смрази. Това бяха корави лица. Жестоки лица. Лицата на хора, с които бе работил в Консулски операции преди много години и които още тогава не харесваше. Бяха груби мъже, не по маниери, а като душевност. Мъже, за които насилието не беше крайно, а основно средство, за които цинизмът не беше продукт на разочарованието от идеализма, а на чиста проба хищничество и алчност. Такива хора нямаха място в правителствена служба. По мнението на Янсън само с присъствието си те петняха нейното име. Техническите умения, с които вършеха работата си, се обезсмисляха от липсата на истинска съвест и неспособност да проумеят, че понякога легитимни цели изискваха оспорвани тактики.
Намъкна сакото си върху мъртвия мъж и го закрепи зад клонестия орех. С връзките на обувките му завърза фенерчето за безжизнената ръка. Подпря клепачите му с тънки клечици от паднал клон и очите му се разтвориха в оцъклен поглед. Мъжът заприлича на чучело, но в мрака щеше да свърши работа поне на пръв поглед, а това бе всичко, от което Янсън се нуждаеше. Сега Янсън изстреля един откос през счупения прозорец. Трима от стрелците се олюляха, тъй като куршумите пробиха диафрагма, корем, аорта и бели дробове. В същото време изненадващата стрелба привлече вниманието на останалите.
Янсън се изтърколи до ореха, включи фенерчето, вързано за ръката на мъртвия мъж, тихичко се прикри зад големия объл камък на десетина метра от дървото и зачака в мрака.