Черни затвори очи, а върху лицето му се изписа решителност. С рязко движение той докопа дръжката на ножа. Янсън се отдръпна назад от острието, а Джеси се хвърли напред с насочен пистолет, но никой от двамата не предвиди следващото действие на мъжа.
Той заби силно ножа в собственото си гърло и го преряза. За по-малко от две секунди разкъса вените и артериите и изгуби съзнание. Гейзер от кръв се издигна на височина половин стъпка, след което спря, тъй като от шока и органът, който го изпомпваше, спря.
Черни се самоуби, предпочете да пререже собственото си гърло, за да не бъде подложен на разпит.
За първи път през последния час гневът, който бе завладял Янсън, утихна и отстъпи място на недоумението. Не можеше да повярва на очите си. Но спектакълът, който се разигра, му подсказа, че Черни предпочете смъртта, за да отнесе със себе си онова, което знаеше. Това говореше, че тези мародери спазваха ужасяваща дисциплина и че ръководителите им упражняваха своята власт с терор.
Милиони в банковата му сметка на Кайманите. Заповед от Консулски операции да бъде ликвидиран. Питър Новак, който не съществуваше, който беше умрял и после възкръснал. Като пародиен месия. Като някакъв унгарски Христос.
Или Антихрист.
И тези мъже, бивши агенти на Консулски операции. Янсън ги познаваше смътно, но нещо проблесна в спомените му. Кои бяха тия убийци? Наистина ли бяха бивши агенти на Консулски операции. А дали не бяха действащи?
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Шофирането до Шарошпатак продължи само два часа, но това бяха два часа, изпълнени с напрежение. Янсън през всичкото време наблюдаваше дали някой не ги следи. В града минаха покрай гимнастическия салон „Арпад“, който беше част от местен колеж и имаше сложна дъговидна фасада. Накрая спряха пред превърната в хотел къща, или както тук ги наричаха, _кащей салода_, принадлежала някога на дребен дворянин.
Регистраторът, мъж на средна възраст с хлътнал гръден кош и обратна захапка, почти не ги погледна, дори не провери документите им.
— Имаме една свободна стая — уведоми ги той. — С две легла.
— Идеално — отговори Янсън.
Чиновникът му подаде от стария вид хотелски ключове с месингова плочка с гумени ръбове. — Закуската е от седем до девет. Добре дошли в Шарошпатак.
— Страната ви е много красива — изчетка го Джеси.
— И ние така смятаме — отговори регистраторът и се усмихна механично, без да покаже зъбите си. — Колко време ще останете?
— Само една нощ — осведоми го Янсън.
— Сигурно ще пожелаете да посетите замъка Шарошпатак, госпожо Пимслър — обърна се той към Джеси така, сякаш я забеляза за първи път. — Крепостната стена е впечатляваща.
— Забелязахме това, когато минавахме край нея — съгласи се Янсън.
— Отблизо усещането е различно — увери ги той.
— Това важи за много неща — отговори Янсън.
В семпло обзаведената стая Джеси прекара двайсет минути с клетъчния телефон на Янсън. Тя държеше листче, на което той бе написал имената на тримата бивши агенти от Консулски операции, които разпозна. След като изключи телефона, тя го погледна видимо объркана.
— Е — подкани я Янсън, — какво ти каза твоят приятел за статута им — бивши ли са или действащи?
— Приятел? Ако го видиш, няма да ревнуваш.
— Ревност? Не си въобразявай.
— Виж — каза Джеси, — работата е там, че не са активни.
— Пенсионирали са се?
— Не са се пенсионирали.
— Тогава какво?
— Според официалните досиета са умрели преди близо десет години.
— Умрели? Това ли ти казаха?
— Помниш ли експлозията в Кадал, в Оман?
В Кадал имаше база на Морската пехота на САЩ. Там се намираше също щабът на разузнаването за Персийския залив. В средата на деветдесетте години терористи взривиха базата и причиниха смъртта на четирийсет и трима американски войници. Десетки „аналитици“ от Държавния департамент също изчезнаха при атентата.
— Една от „неразкритите трагедии“ — спомни си Янсън.
— Да, според архивите трите момчета, за които спомена, са умрели при взрива.
Янсън повдигна вежди, опитвайки се да асимилира информацията. Терористичният акт в Оман явно е бил прикритие. Той е помогнал на целия екип от Консулски операции да изчезне по много удобен начин и след това да възкръсне най-вероятно под нечия друга власт. За кого ли работеха? Каква тайна би могла да мотивира един силен мъж като Черни да пререже собственото си гърло? Дали актът му бе резултат от страх или убеждения?
Джеси се заразхожда из стаята.
— Те са мъртви, но всъщност не са, нали така? А има ли начин — някакъв начин — онзи Питър Новак, когото видяхме по Си Ен Ен, да е същият Питър Новак? Без значение какво е рожденото му име. Възможно ли е — чудя се — той да не е бил в самолета, който избухна? Да се е качил в него и после по някакъв начин да е изчезнал, преди машината да излети?