— Бях там, видях всичко… Не виждам как би могло да стане! — Янсън поклати глава бавно. — Мислил съм го неведнъж и дваж. Не си го представям.
— Това, че не можеш да си го представиш, не значи, че е невъзможно. Все има някакъв начин да докажем дали е същият мъж.
Върху дървената масичка Джеси разхвърля снимки на Новак от последната година, които бе източила от Интернет във вилата на Аласдър Суифт в Ломбардия. Едната беше от сайта на Си Ен Ен и показваше филантропа на церемонията в чест на жената от Калкута, която бяха гледали по телевизията. Тя извади златарската лупа и линията, с които се бе снабдила, за да анализира картата на планината Бюк, и започна да разглежда с тях снимките пред себе си.
— Какво се опитваш да направиш? — попита я Янсън.
— Досещам се какво си мислиш, че си видял. Но трябва да има начин да ти докажа, че си имаме работа със същия човек. Пластичната хирургия не е достатъчна.
След десет минути тя наруши продължителната тишина.
— Исусе! — възкликна Джеси.
Обърна се да го погледне, а лицето й бе пребледняло.
— Е, трябва да се имат предвид неща като размазване на образа от лещата и отначало си помислих, че в това е проблемът. Но има нещо друго. В зависимост от снимките има малка разлика в ръста на тоя човек. Незначителна, около сантиметър и половина. Ето го тук, застанал до директора на Световната банка. Тука също, по друг повод, стои до същия човек. Обувките изглеждат същите и на двете фотографии. По принцип може да е от подметките, нали така? Но съвсем, съвсем малко — и все пак има разлика в дължината на ръцете. А и съотношението между дължината на ръката до лакътя и дължината на бедрата… — Тя показа една от снимките, на която се виждаше как той върви до министър-председателя на Словения. През сивия му панталон личеше извивката на коляното, както и линията, където горната част на бедрото прави извивка към ханша. Посочи подобна конфигурация на друга снимка. — Същите стави, но съотношенията се различават — каза тя и вдиша дълбоко въздух. — Нещо не е наред.
— Какъв е изводът?
Тя прегледа целия албум със снимки, който бяха купили в Будапеща, и отново поработи здраво с линията. Накрая проговори:
— Същите различия в съотношението между дължините на пръстите. Може да има изкривяване на образа, но не вярвам да си сменя ръката, на която е брачната му халка.
Янсън се надвеси над наредените върху масата снимки. Потропа с пръст на няколко места.
— Трапецовидната кост към китката. Това е друг индекс. Провери го. Изпъкналата част на лопатката се вижда през ризата. Да видим и това съотношение.
С помощта на лупата и линията тя продължи да търси и да открива несъответствия. Дължината на показалеца в съотношение със средния пръст, дължината на ръцете, точното разстояние между брадичката и адамовата ябълка. Скептицизмът се стопи след като примерите станаха много.
— Въпросът е кой е този човек? — Тя поклати глава замислено.
— Струва ми се, че искаш да попиташ „Кои са тези мъже?“.
Джеси заразтрива слепоочията си с върховете на пръстите си.
— Добре, да поразсъждаваме. Да кажем, че искаш да отнемеш всичко, което притежава този човек. Убиваш го и заемаш мястото му, тъй като по някакъв начин изглеждаш досущ като него, почти. Сега неговият живот става твой живот. Всичко негово е твое. Гениално. И за да си сигурен в успеха си, участваш в някои публични прояви, правейки се на него. Нещо като генерална репетиция.
— А истинският Питър Новак не е ли подушил?
— Може да е подушил, може и да не е. Да предположим, че имаш преимущество пред него, знаеш за някоя тайна, която той се е опитал да погребе… така че можеш да го изнудваш. Има ли логика?
— Когато няма добро обяснение и лошите вършат работа и ти изглеждат все по-добри.
— Предполагам — Джеси въздъхна.
— Да пробваме друг вариант. Не можем да се доберем до Питър Новак или както там му е името. Познаваме ли някой, който има достъп до него?
— Сигурно не са хората, които се опитват да те спрат, а онези, които дават заповедите.
— Точно така. И силно подозирам, че знам кой е той.
— Говориш за Дерек Колинс — досети се тя. — Директорът на Консулски операции.
— Групата „Ламбда“ никога не действа без директна заповед от него — напомни й той. — Да не говорим за останалите екипи, на които се натъкнахме. Мисля, че е време да го посетя.
— Слушай — притесни се Джеси. — Трябва да се пазиш от този човек. Ако Колинс те иска мъртъв, не разчитай, че ще напуснеш компанията му жив.