— Познавам го — успокои я Янсън. — Знам какво правя.
— Аз също. Ти искаш да си пъхнеш главата в устата на лъва. Даваш ли си сметка, че е лудост?
— Нямам избор — призна Янсън.
— Кога тръгваме — попита Джеси, въздишайки тежко.
— Не „ние“. Отивам сам.
— Смяташ, че не ме бива достатъчно.
— Знаеш, че не е така — възрази Янсън. — Търсиш потвърждение ли? Ти си много добра, Джеси. Най-висока класа. Това ли искаш да чуеш? Е, вярно е. Умна си, бърза си, приспособяваш се лесно, разумна си. Може би си най-добрият командос, когото съм срещал. Но това не променя нещата. Отивам сам. Не можеш да дойдеш с мен. Не е необходимо да поемаш такъв риск.
— Не е нужно да поемаш такъв риск — повтори тя. — А ти отиваш в клетката на лъва без камшик.
— Довери ми се, ще е като разходка в парка — успокои я Янсън с лека усмивка.
— Кажи ми, че не ми се сърдиш повече за Лондон. Защото…
— Джеси, нуждая се от услугите ти да разузнаеш представителството на фондация „Свобода“ в Амстердам. Ще се присъединя към теб скоро. Не можем да пренебрегнем възможността нещо или някой да се появи там. Що се отнася до Дерек Колинс, мога да се справя. Всичко ще е наред.
— Аз пък си мисля, че не искаш да ме излагаш на опасност — каза Джеси. — Бих определила това като липса на професионализъм.
— Какви ги дрънкаш, Джеси?
— По дяволите. Може и да си прав. — Тя млъкна за миг и отклони погледа си. — Може би не съм готова за това. — Изведнъж забеляза малко петно кръв върху дясната си ръка. След като го разгледа внимателно, сякаш й призля. — Какво направих днес на оня хълм…
— Направи каквото трябваше. Убиваш или те убиват.
— Знам — отвърна тя, но от тона й пролича, че се чувства тъпо.
— Никой не очаква от теб това да ти харесва. Не е срамно да се чувстваш по този начин. Да отнемеш нечий живот е висша отговорност. Отговорност, от която бягах през последните пет години. Но има още една истина, която трябва да помниш. Понякога смъртоносната сила е единствената, с която можеш да победиш друга смъртоносна сила. Направи това, което трябваше, Джеси. Ти спаси живота ми. — Усмихна й се насърчително.
Тя се опита да му върне жеста.
— Няма нужда от благодарности. Ти спаси моя живот. Сега сме квит.
— Ти какво си, снайперист или госпожица?
Тя се усмихна тъжно, но погледът й се върна към петното от засъхнала кръв. Известно време не каза нищо.
— Изведнъж ми мина през главата, че тези момчета си имат майки и татковци.
— Ще се научиш да не мислиш за това.
— А това помага ли?
— Понякога — каза Янсън, преглъщайки с мъка. — Понякога е необходимо.
Джеси се отправи към банята и дълго стоя под душа.
След като най-после излезе, около тънкото й, но с меки извивки тяло бе увита хавлиена кърпа. Тя се отправи към леглото до прозореца. Янсън беше удивен колко женствена изглеждаше в момента оперативната агентка.
— Значи ме изоставяш сутринта — каза след известна пауза.
— Не бих го формулирал така — отговори Янсън.
— Чудя се дали въобще някога ще те видя отново — натъжи се тя.
— Стига, Джеси. Не си мисли подобни неща.
— Най-добре да се възползваме от деня, по-точно от нощта. Да наберем рози или нещо такова. — Можеше да се обзаложи, че се страхуваше за него, а и за себе си. — Имам добро зрение. Знаеш го. Не ми е нужен оптичен мерник, за да виждам онова, което е пред лицето ми.
— И какво е то?
— Виждам как ме гледаш.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Я стига, прояви смелост, войниче. Кажи ми колко ти напомням за жена ти.
— Между другото, това е истина.
Тя се замисли за миг.
— Карам те да се чувстваш неспокоен, признай си.
— Не мисля, че е така.
— Оцелял си след осемнайсет месеца мъчения и разпити от Виетконг, но трепериш целият, когато се приближа до теб.
— Не — възрази той, но устата му бе пресъхнала.
Тя се изправи и отиде до него.
— Очите ти се разширяват, лицето ти светва и сърцето ти започва да бие. — Тя се протегна, хвана ръката му и я притисна до шията си. — Същото е и с мен. Не усещаш ли?
— Един оперативен агент не бива да се поддава на изкушения — каза Янсън, но чувстваше под нейната топла и мека кожа пулса й, който биеше в ритъм с неговия.
— Спомням си нещо, което беше писал за сътрудничеството между тайните служби на отделните държави. „За да работим като съюзници, е необходимо напрежението да бъде преодоляно чрез свободна и открита размяна на мнения.“ — В очите й имаше смях. А после се появи нещо по-меко. Нещо като топлина. — Затвори очи и мисли за страната си.