— Може ли да караме по същество?
— Виж, винаги съм си мислил за момента, когато губим своята невинност. Там горе е великият и всесилен Оз, а долу под завесата тъпакът. Но не е само той, а всички проклети измишльотини, машинариите, шумовете, лостовете, парните дюзи, дизеловите двигатели и какво ли още не. Мислиш си, че е лесно всичко това да се сглоби и да се задвижи? А когато тръгне, няма никакво значение кой е зад завесата или така поне мислехме. Машинката, а не човекът е от значение.
Директорът на Консулски операции дрънкаше празни приказки. Безпокойството, което той никъде другаде не си позволяваше да проявява, го правеше необикновено словоохотлив.
— Подлагаш на изпитание търпението ми — предупреди го Янсън. — Един съвет. Никога не се опитвай да изкараш от търпение човек, който държи оръжие.
— Всеки момент ще стигнем до _най-важната сцена_ и не бих искал да пропуснеш вълнението. — Колинс посочи към тихо бръмчащата компютърна система. — Готов ли си? Защото стигаме до нещо, с което знам, че ще те убия.
Янсън нагласи мерника на пистолета М9 точно между очите на Колинс и директорът на Консулски операции бързо добави:
— Нямам предвид _буквално_. Минахме този етап — имам предвид онези от нас, които са в програмата. Сега играем друга игра. Той също.
— Започва да придобива смисъл — процеди Янсън през зъби.
— Дебела работа — Колинс отново посочи с глава компютърната система. — Може да се каже, че това е Питър Новак. Това и още стотина свързани една с друга компютърни системи с максимално ниво на защита. Питър Новак в Действителност е смесица от байтове и битове, както и дигитално преносими сигнали без начало и без край. Питър Новак не е човек. Той е проект. Измислица. Легенда, да. И за дълъг период от време доста успешна.
Умът на Янсън се замъгли, все едно че попадна в ненадейна пясъчна буря, но почти веднага след това нещата започнаха да му се изясняват.
Беше лудост — лудост, в която обаче имаше ужасяваща логика.
— Моля, продължавай — подкани той тихичко високопоставения чиновник.
— По-добре да седнем другаде — каза Колинс. — Системата е така подсигурена и има толкова много капани и уловки, че само да духнеш срещу нея, се включва моментално автоматично изтриване. Веднъж на екрана беше кацнал молец и това ми струваше няколко часа работа.
Двамата се преместиха в дневната. Мебелите бяха тапицирани с онази дамаска на цветчета, която през седемдесетте години сигурно беше наложена със закон като задължителна във вилите.
— Виж, идеята беше гениална. Толкова гениална, че дълго време хората се бореха кой да си припише заслугите за нея. Нали знаеш, като спора кой е открил радиото. Само че броят на хората, които знаят за нея, е много малък, нищожен. Иначе няма как. Без съмнение моят предшественик Даниъл Конгдън е имал много общо с нея. Също и Дъг Олбрайт и неговото протеже Дейвид Абът.
— За Олбрайт съм чувал, но кой е Абът?
— Оня тип, който в края на седемдесетте години измисли операцията „Каин“, за да подмами Карлос. Подобно мислене бе и в основата на „Мобиъс“. Има конфликти, при които държави са изправени срещу индивидуални актьори. Неравностойни, но не по начина, по който си го представяш. Представи си слон и комар. Ако комарът пренася енцефалит, слонът ще умре и никой не може да му помогне. Проблемът с индивидуалните актьори е подобен. Голямото прозрение на Абът бе, че наистина можеш да мобилизираш лесно всяко нещо, което не е тромаво като държавата, срещу лошите. Противодействаш с подобаваща хитрина: измисляш индивидуални актьори, които в рамките на широки пълномощия се радват на значителна степен на автономност.
— „Мобиъс“?
— Програмата „Мобиъс“. Отначало всичко започва с ограничен екип в Държавния департамент. Скоро излиза извън департамента, тъй като без взаимодействие с други служби не може да стане на практика. В института „Хъдсън“ имаше един дебеланко, който отговаряше за оперативния сектор във военното разузнаване. Неговата идея беше продължена, след като умря. От Дъг. Компютърно генийче от Централното разузнаване. Посредник между Овалния кабинет и Съвета за национална сигурност. Но преди седемнайсет години наистина всичко бе ограничено до малка група в Държавния департамент. Всеки започва да дава идеи и така се стига до сценария. Какво лошо има в това да събереш малък таен екип от аналитици и експерти, който да създаде въображаем милиардер чужденец? Колкото повече обмислят идеята, толкова повече им се струва изпълнима. Може да се направи. След това започват да мислят как да я осъществят на практика, тя става неустоима. Могат да направят много добрини. Могат да прокарат американските интереси по начин, по който Америка не би могла. Могат да направят от света по-добро място. Всички печелят. Така се ражда програмата „Мобиъс“.