— „Мобиъс“ — повтори Янсън. — Като примка, но външният край е отвътре.
— В този случай външният човек е вътрешен. Магнатът се превръща в независима фигура в очите на света, без връзка със САЩ. Нейните врагове не са негови врагове. Те могат да му бъдат дори съюзници. Той може да посредничи за решаване на конфликти на места, където ние не сме в състояние да припарим. Но първо трябва да създадеш биография на този човек. Това беше истинско предизвикателство. За родно място хората от програмата избраха малко унгарско селце, ликвидирано напълно през четирийсетте години.
— Защото са били избити всички жители и унищожени всички архиви.
— Молнар беше като Божи дар. Искам да кажа, макар да бе преживяло онова ужасно клане, селото пасна идеално с целите на програмата, особено като се прибави към всичко останало нерадостната съдба на граф Ференци-Новак. Беше идеално като замисъл нашият човек да е преживял смътни детски години. Всичките му роднини са мъртви. Баща му се е страхувал, че неговите врагове може да му отнемат сина, поради което го е криел, наемал е частни учители. Малко ексцентрично наистина, но достоверно.
— Но все някъде трябва да е работил? — намеси се Янсън. — Само че това е лесно разрешим проблем. Ограничавате „кариерата“ му до няколко организации, които можете да контролирате.
— Когато някой задава въпроси, винаги се намира шеф на отдел с побеляла коса, вече пенсиониран, който да каже: „О, да, спомням си младия Питър. Блестящ финансов аналитик. Работеше толкова добре, че нямах нищо против да върши работата си вкъщи. Беше малко затворен, но при такова тежко детство човек не може да го обвинява.“ Неща от този род.
Янсън знаеше, че мъжете и жените, които пускаха по някоя и друга лъжа пред любопитните журналисти, бяха щедро компенсирани. Е, те нямаше как да са наясно, че телефоните им се подслушват двайсет и четири часа в денонощие, че ги следят, но това не можеше да ги притесни, защото не знаеха за него.
— А това сензационно издигане? Как се обяснява?
— Да, тук нещата малко загрубяват. Но както ги казах, имаше много печен екип от експерти към програмата „Мобиъс“. Те — би трябвало да кажа ние, макар че аз участвам едва от седем години — подготвиха почвата. И ето, получи се човек, който отговаря за цяла империя. Човек, който манипулира световните събития, както ние не бихме могли.
— Манипулира…? Какво означава това? — попита Янсън.
— Мисля, че знаеш. Фондация „Свобода“. Идеята за решаване на конфликти. За „направляваната демокрация“. Всичко това.
— И така този велик хуманист финансист, „умиротворител“…
— За първи път му лепнаха това прозвище в телевизионното предаване „60 минути“ и то стана популярно. Умиротворителят създаде фондация с представителства в почти всяка столица в света.
— Ами невероятната хуманитарна помощ?
— Нашата страна не е ли най-щедрата? И не е ли истина, че колкото и добрини да правим, мнозина по света ни мразят в червата си. Да, налагаше се да предложим някаква утеха за най-размирните места в света. До Световната банка, както знаеш, се прибягва в краен случай. Докато този приятел е заемодател от първа ръка, което му осигурява огромно влияние сред правителствата по целия свят. Питър Новак: странстващият посланик за мир и стабилност.
— Нещо като балсам за душата.
— Скъп балсам, не се заблуждавай. Но „Новак“ можеше да посредничи, да разрешава конфликти, което ние не бяхме в състояние да правим открито. Поддържаше ефективни и тайни контакти с режими, които ни смятат за Големия сатана. Той беше човекът външна политика. И онова, което му помагаше да постига невероятни резултати, беше фактът, че не е свързан с нас.
На Янсън му се зави свят, в главата му прокънтяха познати гласове — доверителни, предупредителни, заплашителни. Никос Андрос: „Вие, американците, не можете да проумеете антиамериканизма. Вие толкова държите да ви обичат, че не можете да разберете защо изпитват към вас толкова малко обич. Човек ходи с тежки обувки и се чуди защо мравките под краката му го мразят.“ Ангъс Фийлдинг: „Едно от нещата, което вие, американците, няма да разберете никога, е колко е дълбок антиамериканизмът…“ Сърбинът с очилата със златни рамки: „Вие, американците, винаги искате онова, което го няма в менюто, нали? Никога не сте доволни от избора.“ И унгарският кръчмар: „Вие, американците, се оплаквате от контрабандата на наркотици в Азия, а същевременно наводнявате света с техния електронен еквивалент… Където и да отидете, откривате собствените си следи. Змийската отрова е навсякъде.“