Какофонията се сля накрая в един-единствен рефрен, друг вид църковно песнопение:
_Вие, американците._
_Вие, американците._
_Вие, американците._
_Вие, американците_.
Янсън едвам не се разтрепери.
— Но кой е — беше — Питър Новак? — попита той.
— Нещо от сорта на „Човек за шест милиона долара“: „Господа, ние можем да го преправим, разполагаме с технологията за това. По-добър. По-силен. По-бърз.“ — Той млъкна за момент. — Във всеки случай, по-богат. Всъщност трима агенти поеха тази роля. На първо място, и тримата си приличаха по структура и ръст. А с помощта на пластичната хирургия станаха дяволски еднакви. Бяха използвани всякакъв род компютърни измервания — много изтощителна процедура. Но се нуждаехме от копия, имайки предвид огромните инвестиции, не можехме да позволим да го бутне автобус или да умре от сърдечен удар. Затова се подсигурихме с трима души.
Янсън погледна Колинс странно.
— И кой би се съгласил на подобно нещо? Да бъде заличена самоличността му, да бъде мъртъв за хората, с които е бил близък, и да промени външния си вид…
— Някой, който няма друг избор — отвърна Колинс със задгробен глас.
Янсън се изпълни с гняв. Той знаеше, че хладнокръвието, което Колинс демонстрираше, беше само повърхностно, но безсърдечието на аргументите казваше всичко: стратезите бяха проявили чудовищна арогантност. Представителите на стратегическите елити със старателно изрязаните кожички от ноктите и безгрижна самоувереност, че онова, което е на хартия, може да се приложи в истинския свят, гледаха на света като на шахматна дъска, забравяха, че хора, направени от плът и кръв, страдат от последиците на техните планове. Не можеше да гледа бюрократа пред себе си и очите му се отместиха към великолепния залив и рибарското корабче, което се носеше зад забранената зона, простираща се на половин миля от брега и обозначена с предупредителни шамандури.
— Някой, който няма избор? — Поклати глава. — Искаш да кажеш по начина, по който аз нямам избор, след като съм нарочен да бъда убит.
— Това също. — Колинс примигна. — Както ти казах, ако отменя заповедта за ликвидирането ти, ще възникнат много въпроси. Каубоите в ЦРУ имат сведения, че Новак е убит и че ти имаш пръст в това. В Консулски операции получихме същите сведения. Последното нещо, което някой от нас в „Мобиъс“ би искал да се разчуе. Но човек играе с картите, с които разполага. Освен това направих онова, което смятах за най-добро. — Думите, които изрече, бяха само думи, без да изразяват жестокост или съжаление.
За миг погледът на Янсън се замъгли: кое беше по-голяма обида, да бъдеш екзекутиран като предател или да те жертват като пешка? Рибарското корабче отново привлече вниманието му, но този път гледката предизвика у него усещане за опасност. Беше твърде малък съд, за да е за лов на раци, и прекалено близо до брега, за да преследва пасажи от скални риби или костур.
А и дебелият прът, който стърчеше откъм развяващото се платно на палубата, не беше рибарски.
Янсън виждаше, че устните на Колинс мърдат, но вече не слушаше какво говори, защото цялото му внимание бе насочено към непосредствената и смъртна опасност. Да, вилата на Колинс бе построена върху тясна ивица земя с дължина две мили, но чувството за сигурност от нейната изолираност беше илюзия.
Илюзия, която стана на пух и прах още с първия артилерийски изстрел, който разтресе дневната на Колинс.
Прилив на адреналин изостри сетивата на Янсън до краен предел. Снарядът разби прозореца и проби отсрещната стена, а из стаята се разхвърчаха трески, откъртена мазилка и стъкла. Взривът беше толкова силен, че ушите им го възприеха не като звук, а като болка. Черен дим се разнесе наоколо и Янсън разбра, че са се спасили по една щастлива случайност. Гаубиците, както знаеше, имаха скорост на въртене триста оборота в секунда. Вследствие на силата и бързината на въртене снарядът се бе забил дълбоко в стената, преди да се взриви. Единствено това им бе спестило смъртоносното избухване на някой шрапнел. Съзнавайки, че всяка частица от секундата е от значение, Янсън си даде сметка, че първите няколко снаряда от артилерийското оръдие обикновено се изстрелваха за маркиране на мишената. Вторият снаряд нямаше да мине на два метра над главите им, ако останеха на мястото, където бяха в момента, и нямаше да имат възможността да изчисляват скоростта на въртене или времето за детонация.