Старата къща с дървена конструкция не можеше да им предложи защита.
Янсън скочи от дивана и се втурна към гаража. Беше единствената му надежда. Вратата беше отключена и той скочи върху циментовия под, където бе паркиран малък жълт автомобил „Корвет“ последен модел.
— Чакай малко — извика Колинс, останал без дъх. Лицето му бе почерняло от саждите от експлозията. Беше се запъхтял, следвайки спринта на Янсън. — Това е моят автомобил. Ето, ключовете са у мен — Той ги вдигна с многозначителен жест, изтъквайки превъзходството на собствеността.
Янсън ги грабна от ръката му и скочи зад волана.
— Приятелите никога не оставят своите приятели да карат пияни — отговори той, избутвайки шашнатия заместник държавен секретар от пътя си. — Ако искаш, идвай с мен.
Колинс бързо мина от другата страна, натисна дистанционното за вратата на гаража и се настани бързо до Янсън, който пришпори двигателя на задна и изхвърча от гаража на милиметър разстояние от все още плъзгащата се врата.
— За малко се разминахме, а — каза Колинс, целият плувнал в пот.
Янсън не отговори нищо.
Използвайки последователно спирачките, волана и амбриажа с бързината и ловкостта на органист, Янсън направи остър завой и форсира колата по тесния асфалтиран път.
— Мисля, че това не беше най-умният ход — каза Колинс. — Сега сме изцяло на мушка.
— Мрежестите заграждения опасват целия остров, нали така?
— Около половин миля, да.
— Тогава използвай мозъка си. Тези заграждения ще оплетат всеки, който се опита да мине през тях. Така че за да си осигури удобна позиция за стрелба, корабът трябва да измине известно разстояние и тъй като е бавен, няма да успее да ни догони. Освен това къщата ще ни служи за прикритие.
— Разбрах — каза Колинс. — Но сега, ако обичаш, завий към моторната лодка надясно. Там ще сме извън полезрението им. Освен това ще стигнем до крайбрежието по-бързо — гласът му беше спокоен и заповеднически. — Виждаш ли тясната пътека вдясно? Завий по нея. Сега.
Янсън я отмина.
— По дяволите, Янсън! — изкрещя Колинс. — Беше най-добрият ни шанс.
— Най-добрият шанс да станем на парчета. Да не си въобразяваш, че те не са предвидили подобна възможност? Няма начин да не са сложили експлозив с дистанционно.
— Обърни! — кресна отново Колинс. — По дяволите, Янсън. Познавам това място, живея тук, чуваш ли какво ти казвам…
Силна експлозия зад тях заглуши края на изречението му. Скутерът бе вдигнат във въздуха. Част от гумената лодка излетя нагоре и после падна отстрани на пътя.
Янсън натисна газта до дупка и колата се понесе по тесния път доста по-бързо, отколкото бе безопасно. При сто и двайсет километра в час високата трева и бодливите храсти удряха стъклата. Бученето на двигателите се засили, сякаш педалът щеше да излезе от строя. На Янсън му се струваше, че плават в залива, тъй като ивицата земя се стесни до два метра и половина. Пътят беше покрит с ниска растителност и пясък, който намаляваше движещата сила, и той започна да кара по-бавно.
Бученето на двигателя обаче не намаля.
_Не беше от колата им._
Янсън погледна надясно и видя всъдеход, военен модел.
Носеше се над водната повърхност на залива, а мощната перка го държеше съвсем леко над водата и над загражденията от мрежи. Нищо не можеше да го спре.
Янсън се почувства така, сякаш бе погълнал лед. Ниските брегове на Чесапийк бяха идеални за възможностите на всъдехода. Земята не можеше да им осигури убежище: за разлика от лодката всъдеходът се движеше еднакво добре и над сухи, и над водни повърхности. А мощният му двигател позволяваше да следва по петите корвета. Беше много по-опасен враг от корабчето, а сега ги доближаваше! Шумът от перката беше оглушителен, а малкият спортен автомобил се люлееше нестабилно от вихрушката.
Хвърли отново поглед към машината. Отстрани приличаше много на яхта с малка, изнесена напред остъклена кабина. В срещуположния край се издигаше мощна перка. По диаметралата на корпуса бяха прикрепени въздушни възглавници. Докато се носеше над спокойния океан, всъдеходът създаваше впечатление за невероятна лекота.
Янсън натисна газта, но още в същия миг забеляза с ужас, че всъдеходът не ги следваше със същата скорост, той ги задминаваше. А от лявата му страна, точно под обвивката на задната перка, беше застанал човек със слушалки на ушите и се прицелваше с нещо, което приличаше на картечница М60.
Янсън извади пистолета М9 и изпразни пълнителя, но неравномерното движение на колата и на мишената правеше невъзможна точната стрелба. Куршумите просто се удариха в масивните метални остриета на перката.
Не му останаха никакви муниции.