Лентата с патроните тракаше тихо, а звукът напомняше на квичене и Янсън си спомни, че във Виетнам наричаха картечницата М60 „прасето“. Той се наведе максимално ниско на седалката, без да загуби контрол над автомобила. Върху бронята се сипеше дъжд от олово, който я удряше като с пневматичен чук, по двеста 7,62-милиметрови куршума в минута.
Последва пауза, сигурно бяха свършили патроните в лентата. А може би бе прегряла цевта? Беше нормално тя да се сменя след всеки петстотин изстрела. Но този превъзбуден стрелец явно не беше наясно колко бързо цевите се нажежаваха. За малко си отдъхнаха. Пилотът се възползва от прекъсването, за да смени посоката. Всъдеходът намали скоростта си дори под тази на корвета, после се насочи към плажа, а от там — към пътя.
Беше само на няколкостотин метра зад тях и мощните му перки сякаш всмукваха малката спортна кола. Дочу нов шум като думкане върху тъпан. Това можеше да означава само едно, че помощният двигател „Ротекс“ и изтласкващата перка току-що бяха включени. В огледалото за обратно виждане Янсън наблюдаваше с ужас как пластмасовите перки се завъртаха все по-силно и как всъдеходът, който досега се носеше съвсем близко над земята, започна да набира височина и да се издига все по-високо! Ревът на двигателите „Ротекс“ се смени със свистенето на въздуха, а зад тях се изви пясъчна вихрушка.
Дишането щеше да става все по-трудно, ако не запушеше решетката на отдушника. Всъдеходът се скри отчасти от пясъчната пелена, но през задното стъкло той успя да мерне як мъж с очила.
Забеляза също, че мъжът се хилеше.
Сега всъдеходът сякаш подскочи с още един метър във въздуха, вдигна рязко предницата си като кон, който се изправя на задните си крака, и острите върхове на шейната, към която бяха прикачени въздушните възглавници, се забиха в задната броня на колата. Янсън разбра ужасния замисъл. _Опитваше се да се изкачи върху тях._
Погледна вдясно от себе си и видя Колинс, който се бе свил на две върху седалката с притиснати длани към ушите, опитвайки се да заглуши ужасния трясък.
Всъдеходът отново се издигна и после се килна напред, а въртящите се остриета превръщаха въздуха в силна струя като вода от водно оръдие. В огледалото за обратно виждане през вихрушката от пясък Янсън мерна въртящите се спомагателни изтласкващи витла на всъдехода. Убийците искаха да им подскажат, че ако стрелбата от картечницата М60 не свършеше работа, лесно можеха да снижат машината и с помощта на мощните витла на долната перка да пометат колата като с гигантска косачка за трева и да обезглавят обитателите й.
Докато всъдеходът се насочваше към задната част на корвета, Янсън завъртя рязко волана наляво и колата сви извън асфалтовата настилка, гумите забуксуваха върху пясъка и треволяка и машината загуби скорост.
Всъдеходът прелетя покрай тях с лекотата на хокейна шайба, после спря и рязко смени курса, без да се обръща.
Беше брилянтна маневра. За първи път мъжът с картечницата имаше директна видимост към шофьора и неговия спътник. Докато наблюдаваше как пъха нова лента с патрони в стрелящия механизъм на М60, Янсън дочу бученето на още една машина — моторна лодка, която се доближаваше шеметно към брега.
_О, Боже, не!_
А от лодката стърчеше фигура в позиция за стрелба и пушка, насочена срещу тях.
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Моторната лодка явно беше съоръжена със самолетен турбодвигател, тъй като се носеше поне със сто и петдесет мили в час. Тя се плъзгаше по водата, оставяйки след себе си двойна диря от пяна. Малката лодка ставаше постепенно все по-голяма. Беше като хипнотизиращ танц на смъртта. На две мили от вилата нямаше повече заграждения с мрежи. Нищо не можеше да ги спаси от връхлитащия стрелец. Нищо.
Къде да се скрие? _Къде беше безопасно?_
Янсън обърна корвета и отново излязоха на пътя. Шасито скърцаше, автомобилът се измъкваше от размекнатата пръст върху твърдата настилка. Дали да не удареше силно всъдехода, натискайки до дупка педала на газта, и да пробва да пробие корпуса му от олекотено фибростъкло с железната броня на корвета? Само че почти нямаше шанс дори да се доближи до машината, преди картечницата М60 да надупчи двигателя и него.
Приведен под перката, стрелецът се хилеше злобно. Лентата с патроните вече бе нагласена и оставаха секунди, преди да ги засипе с дъжд от смъртоносно олово. Изведнъж мъжът увисна напред с отпуснато тяло, а главата му клюмна върху картечницата с патронната лента.
Мъртъв.
Откъм водите на залива Чесапийк се чу слаб екот като от отваряне на тапа, а после още един и всъдеходът спря само на няколко метра от колата между пътя и банкета. Никой не паркираше нарочно всъдеход по този начин.