Както на повечето бойни машини и механизми, уредите за управление явно бяха конструирани така, че да изискват непрекъснат натиск, простичко казано, човешка ръка върху лоста. Ако в бойна обстановка войникът, който я управлява, бъде убит, безконтролната машина — подобно на самострелящо оръжие — може да нарани случайно не когото трябва. Всъдеходът спря, двигателите угаснаха, витлата на перките се въртяха все по-бавно и по-бавно, а шейната се застопори плътно върху земята. Янсън забеляза, че пилотът също се бе отпуснал безжизнено върху предното стъкло.
Два изстрела, двама убити.
Откъм водите на залива Чесапийк се чу вик, когато моторната лодка спря да буботи.
— _Пол!_ Добре ли си?
Глас на жена, която ги спаси. Джесика Кинкейд.
Янсън излезе от колата и забърза към брега. Видя Джеси в лодката само на десетина метра навътре. Това бе най-близкото разстояние, на което моторната лодка можеше да се доближи до брега, без да заседне.
— Джеси! — извика той.
— Кажи ми, че се справих страхотно! — изфука се тя триумфално.
— Два изстрела в главите им, и то от движеща се лодка? Това, мамка му, е достойно за книгата за рекорди! — похвали я Янсън. Изведнъж се почувства олекнал. — Е, естествено аз държах всичко под контрол.
— Да бе, забелязах — отвърна тя шеговито.
Дерек Колинс се появи. Дишаше тежко, а по потното му лице бяха полепнали пясък и сажди и му придаваха вид на мумия.
Янсън се извърна бавно и погледна лице в лице своя враг.
— Идеята за тази шега твоя ли беше?
— _Какво?_
— Ония двамата от твоите хора ли бяха? Или отново ще ме убеждаваш, че нямаш нищо общо с това?
— По дяволите, наистина нямам нищо общо. Как можа да си го помислиш? Те едва не ме убиха, за Бога! Толкова ли си сляп да видиш истината, която е пред теб? Опитаха се да убият и двама ни!
Той повиши тон, а гласът му издаваше същия неукротим ужас, както и цялото му тяло. Вероятно казваше истината, реши Янсън. Но ако беше така, тогава кой стоеше зад опита за убийство?
Нещо в държанието на Колинс притесни Янсън. Въпреки откровеността му той все пак криеше нещо.
— Може и така да е. Но имам чувството, че знаеш кои са нападателите.
Колинс отмести поглед.
— По дяволите, Колинс. Ако имаш нещо да казваш, кажи го сега!
Янсън отново почувства отвращение, докато наблюдаваше уплашения и все пак коравосърдечен чиновник, човека с калкулатор вместо душа. Нямаше как да забрави онова, което Колинс му разказа — че е стоял безучастно, докато са взимали решението за ликвидирането му, без да му пука, че ще жертва пешка в името на голямата игра. Но нямаше никакво желание за саморазправа с този човек.
— Ти изгуби — каза спокойно Янсън. — Отново. Ако ме искаш мъртъв, ще трябва да се потрудиш по-здраво.
— Казах ти, Янсън. Това беше преди. Сега е различно. Планът на играта е променен. Затова ти разказах за програмата, мамка му, съобщих ти една от най-опасните тайни в САЩ. Нямам право да ти разкривам повече.
— Повече от твоите глупости ли? — изсумтя Янсън.
— Не, вярно е. Не мога да ти съобщя повече, но има много неща, които трябва да знаеш. За Бога, ела с мен до Вашингтон да се срещнеш с екипа на „Мобиъс“. Имаме нужда от теб да се присъединиш към програмата.
Той сложи ръката си върху рамото на Янсън. Но Янсън го изблъска.
— Искаш ме в програмата? Нека да те питам нещо. Но искам верен отговор, защото веднага ще разбера, ако излъжеш.
— Казах ти, не съм упълномощен да разкривам…
— Не е въпрос по същество. Само детайл. Каза ми, че екип от опитни хирурзи е извършил три пластични операции на агенти. Чудя се какво ли е станало с тия доктори? Къде са сега?
Колинс примигна с мъка.
— Майната ти, Янсън. Задаваш ми въпрос, чийто отговор знаеш.
— Искам да го чуя от теб.
— Секретността на операцията е от най-висш порядък. Хората, които знаят за нея, се броят на пръстите на двете ръце. Всеки е бил проверен за благонадеждност и е получил одобрение от най-високо равнище.
— Но сте се нуждаели от високопрофесионални пластични хирурзи. Екип от външни хора, по неволя.
— Защо го обсъждаме? Разбираш логиката отлично. Сам каза: всеки един от тях беше нужен за успеха на програмата. Всеки един, което се разбира от само себе си, беше потенциален риск. Това не можеше да се допусне.
— И така програмата „Мобиъс“ спази протокола. Стратезите ви поръчаха да ги убият. Всички до един.
Колинс кимна мълчаливо.
Нещо у Янсън кипна, макар че Колинс само потвърди подозренията му. Сигурно бяха изчакали около дванайсет месеца, преди да ги ликвидират. Едва ли е било трудно. Автомобилна катастрофа, случайно удавяне, може би неочаквано смъртоносно падане на някоя ски писта — повечето известни хирурзи си падаха по спортуването. Не, въобще не е било трудно. Агентите, които са инсценирали смъртта им, без съмнение са смятали предварително задачата си за изпълнена. Поредното зачеркване в списъка с бъдещите жертви. _Човешкото_ измерение — тежката загуба за съпругите, близките, синовете; дъщерите, разбитите семейства, помраченото детство, съкрушителните последици от мъката и отчаянието — това не бяха фактори, които си струваше да се взимат предвид от хората, издали заповедите.