Огромно куче се хвърли няколко пъти към телената ограда, когато Янсън слезе от своята „Алтима“ и се отправи към приличащия на ремарке офис. Върху витрината имаше надпис „ПРИЕМАМЕ ВСЯКАКВИ ОФЕРТИ“. Огромното животно — беше смесена порода, чиито предци включваха по всяка вероятност питбул, доберман и мастиф — беше вързано в единия ъгъл на паркинга и още веднъж се хвърли към оградата. Като се изключеше размерът, клетият мелез беше пълен антипод на древния и чистокръвен кувас с бяла козина, помисли си Янсън. Но вероятно животните се различаваха, подобно на стопаните, на които служеха.
Трийсетинагодишен мъж с цигара в ъгъла на устата се измъкна от ремаркето и подаде ръка на Янсън доста неочаквано. Малко остана Янсън да му нанесе съкрушителен удар по главата, но пое ръката му и се здрависа с мъжа. Притесняваше се, че рефлексите му се проявяваха и в чисто житейски ситуации, но все пак именно те му бяха спасявали живота безброй пъти. Насилието, когато се проявяваше извън съответния контекст, често беше неуместно. Но важното бе, че Янсън контролираше напълно тези вътрешни импулси. Нямаше намерение да просне младия мъж върху асфалта и да го остави да се превива от болка. Щеше да му достави удоволствие, като сключи изгодна за него сделка и му напълни джоба с пари в брой.
— Аз съм Джед Сипърли — представи му се мъжът и раздруса малко силничко ръката му.
Вероятно някой му бе казал, че здравото ръкостискане подтиква към доверие. Лицето му бе месесто, но строго под кичурите сламеноруса коса. Зачервена от слънцето ивица кожа минаваше от върха на носа му нагоре към веждите и продължаваше от двете страни точно под очите. Вероятно беше шофирал дълго срещу слънцето, но Янсън си представи на какво щеше да прилича търговецът след няколко десетилетия. Месестите устни и издутите му бузи щяха да провиснат. Изложените на слънце контури на лицето щяха да станат на бразди. Това, което сега изглеждаше като здравословна руменина, щеше да загрубее и да се превърне в мрежа от подкожни капиляри като пресечени щрихи на гравюра. Жълтеникавата му коса щеше да побелее и да опада около темето и слепоочията в типичната шушулкообразна форма.
Върху масата, имитация на дърво, в сенчестия офис Янсън забеляза отворена бутилка бира „Будвайзер“ и почти пълен с фасове пепелник. Тези неща също щяха да допринесат и да ускорят промените, които в интерес на истината бяха започнали.
— Какво мога да направя за вас? — попита Джед. Дъхът му миришеше на бира, а когато дойде по-близо, слънцето освети ясно радиалните бръчки около очите. Кучето отново се хвърли срещу оградата и я разтърси цялата.
— Чиба, Бъч — каза мъжът. — Мисля, че му харесвате. Ще ме извините ли за момент?
Джед Сипърли излезе отвън до телената ограда и се наведе да вдигне от асфалта парцалена кукла. Хвърли я в заграденото пространство. Оказа се, че точно от нея се бе интересувало кучето. То клекна до нея, сграбчи я между големите си лапи и с дългия си розов език изблиза прахоляка от направените от копчета очи на парцалената кукла.
Джед се върна при клиента си и извинително вдигна рамене.
— Виж само как се лигави с нея. Толкова е привързан към куклата, че нямам думи — каза той. — Предполагам, че всеки има нужда от някого. Добро куче пазач, само дето не лае. Което понякога е за предпочитане. — Джед пусна професионална усмивка. Устните му се разтегнаха безизразно, а погледът му остана напрегнат и безчувствен. По този начин търговците се усмихват на клиентите си. — Този „Нисан-Алтима“ твой ли е?
— Мисля да го заменя — отговори Янсън.
Джед го изгледа леко засегнат, все едно че му бяха поискали да даде нещо с благотворителна цел.
— Имаме доста от тези коли. Аз лично си падам по тях. Но повечето хора не харесват японските коли, особено този модел. На колко мили е?
— Петдесет хиляди — отвърна Янсън. — Малко над.
Още едно примигване.
— В такъв случай й е дошло времето да я продадеш, защото тоя тип нисани започват да ти създават проблеми след шейсет. Нищо не струва. Всеки ще го потвърди.
— Благодаря за информацията — каза Янсън, кимайки в знак на съгласие с лъжите на търговеца на коли втора употреба. Имаше нещо много мило в начина, по който той се опитваше да го метне.
— Аз лично ги харесвам, нищо, че се развалят често. Имам предвид, че ги харесвам външно. А и ремонтът не е проблем за мен, тъй като имаме техник на повикване. Ако търсиш нещо надеждно, мога да ти предложа един-два модела, които ще те надживеят — той посочи към бежов седан. — Виж оная таврия. Направо е бижу. Някои от най-новите модели имат всякакви измишльотини и които човек никога не използва. Колкото повече измишльотини екстри, толкова повече проблеми. Тази тук е пълен автоматик, има радио, климатик, върви безупречно. Сменяш маслото на три хиляди мили, пълниш с безоловен и пееш. Караш и пееш, приятелю.