Той обаче трябваше да разузнае пеша.
Задачата на Янсън беше да следва пътя, без да излиза от него. Вървеше паралелно на около десет метра разстояние, за да не задейства алармено съоръжение, монтирано на платното. Пътят беше дълъг, а не след известно време се оказа и уморителен. Наложи се да прескача остри скали, да минава през гъсти шубраци и по стръмни ерозирали склонове. След двайсетина минути мускулите му започнаха да се съпротивляват, но той не си позволи да забави ход. Когато сграбчи поредния клон за опора, болката му подсказа, че ръцете му, някога по-твърди от гьон, се бяха изнежили от прекалено дългото висене в кабинета. Боровата смола лепнеше върху дланите му като клей. Под кожата му се забиваха иглички и тресчици от кората на дърветата. От напрягането му стана толкова горещо, че плувна целият в пот. Опитваше се да не обръща внимание и се съсредоточаваше в следващата стъпка. Стъпка след стъпка, това бе единственият път напред. В същото време се опитваше да се движи максимално безшумно, като избираше оголените камъни вместо горската почва, за да избегне пукота от счупени съчки. Колата отдавна беше изчезнала, разбира се, и той вече имаше предчувствие докъде ще го изведе дългият път, но нищо не можеше да замени прякото наблюдение. Стъпка след стъпка. Скоро движенията му станаха автоматични и той се унесе в мислите си.
Стъпка след стъпка.
Приличащият на скелет американец наведе глава, докато се предаваше в ръцете на новите си похитители. Явно се бе разчуло из околността, че е избягал военнопленник, тъй като и планинците, и другите селяни знаеха кой е и къде да го отведат.
С огромна мъка бе вървял из джунглата цели два дни, напрягайки всяка фибра на тялото си, и за какво? Толкова близо и всъщност толкова далеч. Сега всичко започваше отначало, само че по-лошо. Бягството на затворник от лагера означаваше позор за командира. Сега офицерът щеше да го изкорми с голи ръце, за да укроти гнева си. Дали Янсън въобще щеше да оживее при първата среща, зависеше от това колко е бесен командирът. Янсън започна да се поддава на отчаянието, което го заливаше като мощно течение на река.
_Не!_ Не и след всичко, което преживя. Не и докато Димаръст е жив. Няма да му отстъпи победата.
Двамата бойци на Виетконг водеха Янсън по калната пътека с насочени оръжия. Единият вървеше пред него, другият — отзад, нямаше никакъв шанс. Селяните се блещеха, като го видяха, и сигурно се чудеха как е възможно някой толкова изтощен и измършавял все още да е в състояние да ходи. Самият той се чудеше. Но не можеше да знае предела на силите си, докато не ги надхвърлеше.
Може би нямаше да окаже съпротива, ако двамата виетнамци не му бяха закопчали окова на врата, изнервени, че се движи твърде бавно. Това унижение му дойде в повече, на Янсън му причерня, не издържа и се остави на инстинктите си да го водят. „Твоят ум не се ръководи от някакъв свой ум“ — му казваше Димаръст по време на тренировките им. По този начин той искаше да подчертае, че трябва да упражнява пълен контрол над съзнанието си. След многото тренировки обаче обучените рефлекси взимаха връх над обикновените инстинкти.
Янсън се обърна, стъпалата му се плъзнаха по пътеката като върху лед, и извъртя задните си части надясно, без да помръдва рамене, за да не разбере пазачът какво ще последва: саблен удар с пръстите на ръката, изпънати и силно доближени един до друг, а палецът притиснат към дланта. Превърнатата в острие ръка потъна в гърлото на виетнамеца, прекърши хрущяла на трахеята и главата му клюмна назад. След това Янсън погледна през рамо другия пазач и се възползва от ужаса и объркването му. Подскочи леко и го изрита с всичка сила със стъпалото си в слабините. Силата на удара дойде от скоростта, а и опитът на виетнамеца да му се нахвърли го направи по-ефективен. Виетнамецът се преви на две, а Янсън го изрита с дъговидно движение на крака отстрани по главата. Когато кракът му се удари в черепа на мъжа, по цялата му дължина премина вибрираща болка и Янсън си помисли, че е счупил собствената си кост. После грабна автомата АК-47 от ръцете на виетнамеца и го заудря с него, докато той се отпусна безжизнено на земята.