— _Ксин лой_ — измърмори Янсън. — Съжалявам.
Втурна се към джунглата и реши, че няма да спре да се бори, докато не стигне до брега. Вече не беше сам, имаше автомат, чийто приклад беше изпоцапан с кръвта на друг човек. Щеше да продължи напред стъпка след стъпка и ако някой се опиташе да го спре, щеше да го убие. Никаква милост за враговете му, само смърт.
И нямаше да съжалява за това.
Стъпка след стъпка.
Мина още един час, преди Янсън да изкачи последната скалиста тераса и да види имението в планината Смит. Да, беше точно такова, каквото очакваше да бъде, и все пак от гледката остана без дъх.
Беше обло плато, покрито с поне хиляда акра трева, зелена като на игрище за голф. Извади бинокъла. Земята потъваше леко надолу от терасата, на която бе застанал, после образуваше няколко хребета, които опираха в отвесното каменно лице на планинския връх.
Веднага разбра какво е видял Морис Хемпъл и защо мястото е неустоимо за човек, който обича уединението толкова, колкото богатството.
Скрито от чужди погледи, почти недостъпно по обичайните пътища, там се издигаше великолепно, бляскаво имение, по-компактно от това в Балтимор, но също така изящно проектирано. Мащабите на мерките за сигурност предизвикаха у Янсън истинско страхопочитание. Сякаш естествените препятствия, заобикалящи къщата, не стигаха, ами бяха добавени и високо технологични пречки, които правеха невъзможно всякакво проникване.
Точно пред него имаше веригообразна ограда, която беше висока близо три метра и не приличаше на обикновените. Самото й съществуване разколебаваше всеки, който би дръзнал да я прескочи. Янсън забеляза хитроумно вградените детектори за натиск в оградата, които биха отблъснали и най-ловкия нарушител. През брънките бяха опънати и жици, които се свързваха към цяла редица контактни кутии. Тук имаше комбинация от две системи — детектори за засичане на нарушители и детектори за вибрации. Сърцето му щеше да изскочи. Оградите, които имаха само детектори за вибрации, можеха да се преодолеят с помощта на клещи и малко търпение. Системата от жици обаче правеше достъпа невъзможен.
Зад барикадата от вериги забеляза редица от стълбове. На пръв поглед бяха най-обикновени стълбове, високи около метър и двайсет, които нямаха нищо общо помежду си. С по-внимателно вглеждане обаче можеше да се установи какво беше предназначението им. Всеки от тях приемаше и предаваше микровълнови сигнали. При по-простите системи беше възможно да затиснеш с пръст върха на стълба и просто да се изкачиш над него, заглушавайки невидимите вълни. За нещастие тези бяха разположени зигзагообразно и вълните им се препокриваха, което ги защитаваше само по себе си. Просто не съществуваше физически начин да се избегне микровълновият поток.
А в тревната площ зад стълбовете? Там имаше невидими препятствия и Янсън огледа много внимателно терена с максималната яркост на бинокъла, докато забеляза малката кутия близо до чакълестата пътека с логото на компанията „Трайстар Секюрити“. Точно под земята се намираше най-голямото препятствие — закопан сензорен кабел. Не можеше да се заобиколи, нито да се доближи. Дори да успееше да преодолее другите пречки, сензорите щяха да останат.
Проникването беше невъзможно. Това подсказваше логиката. Свали бинокъла и изпълзя обратно до скалистата тераса. Седна на тревата и се замисли. Обзе го чувство на безпомощност и отчаяние. Толкова близо и все пак толкова далече.
Беше мръкнало вече, когато се върна обратно при бежовата таврия. По дрехите му имаше останки от листа и борови иглички. Подкара колата към Милингтън, а след това на север по шосе Петдесет и осем, наблюдавайки внимателно дали някой не го следи.
За малкото време, с което разполагаше, трябваше да се отбие на няколко места и да се снабди с куп неща. От крайпътен магазин купи миксер, макар че му трябваше само електромоторчето. По-надолу по шосето на открита сергия намери евтин клетъчен телефон и няколко нескъпи аксесоара. От бакалията в Милингтън се сдоби с голяма кръгла метална кутия, пълна със сладки, макар да му трябваше само кутията. Следващата спирка беше железарията на улица „Мейн“, откъдето си купи лепило, кутийка въглен на прах, ролка изолирбанд, голяма ножица, пръскачка под налягане и механизъм за дърпане на завеси.
— Сръчно момче, а? — попита го блондинката в тъмносиня спортна фланелка, докато маркираше на касата покупките му. — Много си падам по такива момчета — добави тя и му хвърли приканваща усмивка. Представи си как съдържателят на закусвалнята надничаше под полата й.
Последната му спирка беше на шосе Петдесет и осем. Той пристигна в гаража на Сипърли малко преди да затвори. От физиономията му стана ясно, че търговецът на коли втора употреба не беше очарован да го види отново. Огромният пес наостри уши, но когато разбра кой е дошъл, се успокои и се върна при налигавената си парцалена кукла.