Сипърли дръпна яко от цигарата си и се приближи до Янсън.
— Нали знаеш, че рекламации не се приемат? — каза му той сърдито.
Янсън извади пет долара от портфейла си.
— Идвам за кучето — отговори той.
— Какво?
— Нали каза, че мога да взема кучето за петак — припомни му Янсън — Ето ти петак.
Сипърли прихна да се смее, след което видя, че Янсън е напълно сериозен. Върху месестата му физиономия се изписа алчност.
— Добре, шегата настрана, аз наистина съм привързан към кучето — окопити се той. — То наистина няма равно на себе си. Отличен пазач.
— Само дето не лае — припомни му Янсън.
— Е, вярно, че в това отношение проявява резерви. Но е добро куче. Не знам дали мога да се разделя с него. Доста сантиментален съм.
— Петдесет.
— Сто.
— Седемдесет и пет.
— Продадено — каза Джед Сипърли с ухилена под въздействието на бирата физиономия. — Без рекламации. Запомни това. И не забравяй тая мърлява кукла. Само с нея може да го прилъжеш да влезе в колата.
Помиярът подуши Янсън няколко пъти и загуби интерес към него, но наистина влезе в колата чак когато хвърли куклата на задната седалка. Беше малко тясно за огромното животно, но то не се оплака.
— Благодаря ти — каза Янсън. — А между другото знаеш ли откъде мога да си купя радар?
— Ей, не знаеш ли, че тия неща са незаконни в щата Вирджиния? — отговори му Сипърли с престорена строгост.
Янсън се сконфузи.
— Но ако се интересуваш от изгодна сделка, мога да ти кажа само, че си се обърнал към подходящия човек.
Сипърли се усмихваше, както се усмихва някой, който е осъзнал, че това е щастливият му ден.
Свечеряваше се, когато най-накрая Янсън се върна в стаята си в мотела, а докато събра екипировката в сака, стана тъмно. Наложи се заедно с кучето да вървят на лунната светлина. Вероятно поради силното напрежение този път му се стори, че измина разстоянието по-бързо, макар че носеше тежък сак.
Преди да се изкачат на каменната тераса, Янсън свали каишката от кучето и го погали нежно по главата и по врата. След това размаза няколко шепи кал върху и без това мръсната му козина. Промяната беше незабележима. Без каишка кучето сега изглеждаше бездомно, малко по-голяма версия на планинските песове, които понякога обитават склоновете. След това взе парцалената кукла и я хвърли през оградата. Кучето се втурна нататък, а през това време Янсън се скри в гъсталака и зачака да види какво ще последва.
Песът се хвърли срещу оградата и падна назад, и после се хвърли пак, активирайки сензорите. Те имаха праг на чувствителност, който изключваше възможността да се задействат от полъх на вятъра или катеричка. Силата, с която огромният пес блъскаше по оградата, надхвърляше този праг. Чрез електронен датчик и двете системи регистрираха присъствието на нарушителя и съответният сегмент от оградата се освети. Янсън дочу шум от движеща се миникамера, закачена на висок стълб в очертанията на двора. Тя се спускаше към мястото на нарушението. Силен халогенен прожектор освети оградата там, където Бъч продължаваше атаките си. Дори от прикритието си зад дърветата Янсън забеляза, че светлината беше ослепително ярка, многократно по-силна от слънчевата. От момента на засичането до насочването на камерата имаше интервал от четири секунди. Янсън бе принуден да признае, че беше силно впечатлен от охранителната система.
Междувременно обърканото куче продължаваше да скача срещу оградата, блъскайки с лапи кабелите. То се интересуваше само от любимата си кукла. Когато очите на Янсън привикнаха към светлината, той забеляза, че обективът на камерата се отдалечава. Явно я направляваха дистанционно от охранителните постове. След като засякоха нарушителя, операторите го бяха идентифицирали не след дълго.
Халогенната светлина угасна и камерата се върна в първоначалната си позиция, с обектив насочен към алеята за автомобили.
Янсън чу отново дрънченето на оградата, тъй като кучето се бе хвърлило пак. Бъч продължаваше да атакува. Дали си въобразяваше, че така ще може да си върне куклата? Беше ли това някакъв начин да й покаже колко много я обича? Психологията на звяра беше неразгадаема, за Янсън бе от значение предвидимостта на поведението му.
Както и поведението на онези, които направляваха системите за сигурност. Голямото предимство на скъпата няколко милиона долара система беше това, че спестяваше изпращането на физическа охрана в случай като този. Тя даваше възможност да се направи подробна инспекция от разстояние. Този път след поредния набег на кучето срещу оградата не светнаха никакви лампи. Секторът беше дезактивиран, за да се сложи край на фалшивите сигнали за тревога. Янсън знаеше какви изводи си бяха направили пазачите. Без съмнение кучето преследваше катеричка или полска мишка и скоро щеше да се откаже.