При следващото хвърляне на Бъч Янсън метна сака с оборудването през оградата и на бегом стигна до нея. Засили се от няколко метра и скочи високо във въздуха, както правеше кучето. С петата на единия си крак я разтегна навътре, колкото можа, промуши върха на обувката на другия си крак в една от брънките на веригата и се хвана за оградата с две ръце. Движейки едновременно и ръцете, и краката си, той бързо се изкачи до върха й, а тя се раздрънча. Янсън знаеше, че за да се преметне, трябваше да задържи центъра на тежеста си над върха й, преди да се прехвърли. За целта си представи, че оградата е с метър или повече по-висока от реалното, и се повдигна над въображаемата точка. Обърна се с главата надолу, задържа с всичките си пръсти за кратко едно от разклоненията на веригата и усука тялото си през оградата, използвайки като опорна точка пръстите на ръцете си. Пусна краката си надолу и се изправи и след това скочи върху тревата.
Падна върху нещо меко, куклата. Янсън я хвърли през оградата, кучето я захапа нежно в муцуната си и избяга към дърветата.
След няколко минути чу звука на движението на камерата, която си сменяше местоположението. Халогенният прожектор отново светна. Към него ли се насочваше камерата? Дали не беше задействал някаква друга алармена система?
Притисна тялото си към земята, сърцето му биеше силно. Беше със защитно облекло, което го предпазваше в тъмнината, но на светлината на прожектора то можеше да го издаде върху яркозелената трева. След като очите му свикнаха със светлината, разбра, че не беше обектът на наблюдението. От играта на сенките стана ясно, че отново оглеждаха частта, през която току-що се бе прехвърлил. Пазачите проверяваха дали всичко е наред, преди да активират сегмента. След четири секунди ослепителната светлина угасна и отново се възцари мрак, а с него се върна и облекчението. Слабо светещите диоди показваха, че сензорите за вибрации отново работят.
Сега Янсън се отправи към стълбовете. Разгледа още веднъж конфигурацията им и се обезсърчи. Познаваше модела и бе наясно, че е безупречна система за охрана. Върху всеки от яките стълбове под алуминиев капак бяха закачени по един предавател и приемател. Те бяха нагласени на петнадесет гигахерца, една от възможните честоти в късовълновия обхват. Системата можеше да анализира данните на всяко нарушение — размер, плътност и скорост, и да ги изпрати към сложните комуникационни модули в централната си мрежа.
Двойните сензори бяха разположени зигзагообразно, както забеляза и преди това, така че потоците се наслагваха. Не можеше да се изкачи по някой от стълбовете, за да избегне потока, тъй като той беше двоен на мястото, където стояха стълбовете: ако човек се изкачеше над едното поле, попадаше в средата на другото.
Янсън погледна назад към оградата. Ако късовълновата бариера се задействаше, което най-вероятно щеше да стане, трябваше да се прехвърли обратно през оградата, преди да се появи охраната и да започне стрелбата. При това щеше да действа под светлината на прожектора, чието предназначение освен всичко друго беше да заслепи нарушителя и по този начин да го обездвижи. Ако се наложеше да се оттегли, щеше да се оттегли, но това нямаше да е малко по-безопасно.
Янсън дръпна ципа на сака и извади полицейския радар. Беше модел „Фантом“, предназначен за шофьори, които си падат по високите скорости и не обичат да си плащат глобите за нарушение. Ефективността му се дължеше на обстоятелството, че беше едновременно детектор и заглушител, за да не може шофьорът да разбере, че колата му се следи. Работеше, като прехващаше сигнала и го връщаше обратно към уреда. Преди това Янсън отстрани пластмасовия капак, скъси антената и прикачи допълнителен кондензатор, за да смени радиочестотата му към късовълновия обхват. С помощта на лепенка прикрепи уреда към по-близкия край на дългата пръчка на телескопа. Ако проработеше, както се надяваше, можеше да се възползва от присъщата на всички външни алармени системи особеност, че те предвиждаха известен толеранс за аномалии, причинени от животни или атмосферни условия. Една алармена система е безполезна, ако непрекъснато изпраща фалшива тревога. Външните късовълнови системи използват сигнален процесор, който разпознава нарушителя човек от хиляда други фактори, които могат да предизвикат деформиране на сигнала — люлеенето на клон от вятъра, пробягване на животно.