Янсън потръпна, като си спомни как жената, която познаваше, бе променена безвъзвратно със студения хирургически скалпел номер две.
— Какво имате предвид, като казвате, че сте загубили контрол — попита той.
Последва неловка тишина, преди заместник-министърът на финансите да вземе думата.
— Да започнем с оперативните предизвикателства. Как се осигурява огромното финансиране, нужно, за да се поддържа илюзията за магната филантроп от световна класа? Излишно е да споменаваме, че за програмата „Мобиъс“ не може просто да се заделят средства от бюджета на разузнаването, който е под строг контрол. Възможно е само да се отпускат дребни суми, но нищо повече. Така че програмата трябва да разполага със собствен фонд, чието създаване се основава на данните, които разузнаването прехваща…
— Исусе, вие говорите за „Ешелон“! — възкликна Янсън. „Ешелон“ беше сложна система за събиране на разузнавателна информация чрез шпионски спътници в ниска орбита около Земята. Тяхното предназначение беше да подслушват международните телефонни разговори и всяка форма на комуникация, осъществявана чрез сателитна връзка. Огромното количество информация се записваше, анализираше и съхраняваше от специално звено под контрола на Агенцията за национална сигурност. Системата беше в състояние да подслушва всички телефонни линии в света. Агенцията отричаше слуховете, че използва информация за цели извън националната сигурност. Но сега прозвуча шокиращо признание за нещо, което дори най-конспиративно мислещите скептици не биха заподозрели. Заместник-министърът на финансите, който имаше огромни челюсти, кимна навъсено.
— „Ешелон“ ни дава достъп до поверителна информация за решенията на централните банки по света. Кога „Дойче банк“ смята да девалвира марката. Дали Малайзия е решила да укрепи валутата си. Дали на „Даунинг Стрийт“ десет имат намерение да оставят лирата да загуби от стойността си. Нашето творение беше захранвано с вътрешна информация, тъй като най-отбраната част от разузнаването беше поставена на негово разположение. Чрез него направихме няколко много големи финансови удара и за нула време двайсетте милиона долара станаха двайсет милиарда, а после още повече. Така създадохме легендарния финансист. И никой дори не подозираше, че невероятната му интуиция и инстинктите му бяха всъщност резултат от…
— Злоупотреба от страна на американското правителство с разузнавателна информация — прекъсна го Янсън.
— Така е — призна мрачно президентът Бъркуист. — Напълно справедлив укор. Излишно е да споменавам, че програмата беше в ход дълго време преди аз да поема поста. По необичаен начин програмата „Мобиъс“ създаде един милиардер с осезаемо физическо присъствие… Но ние не отчетохме човешкия фактор, възможността достъпът и контролът върху това огромно богатство и влияние да се окажат огромно изкушение поне за един от нашите агенти.
— Вие, хора, никога ли не си взимате поуки? — избухна Янсън. — Законът за непредвидимите последици, не сте ли чували за него? Той обаче със сигурност ви познава. — Той изгледа последователно всички присъстващи. — Историята на американското разузнаване изобилства от примери как добронамерени планове завършват с лоши последици за света. Чак сега сте се сетили за „човешкия фактор“, сякаш не е останало място за него в проклетите ви планове. — Янсън се обърна към Колинс: — Когато се видяхме, те попитах кой би се съгласил да играе подобна роля, да бъде сменена самоличността му. Какъв човек би се съгласил на подобно нещо?
— Да — каза Колинс, — отговорих ти, че това може да е човек, който няма избор. Истината е, че ти познаваш този човек. Мъж на име Алън Димаръст.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Кръвта във вените на Янсън замръзна и за миг пред очите му се появи лицето на бившия му командир. Алън Димаръст. Догади му се и главата му започна да пулсира.
_Беше лъжа!_
Алън Димаръст беше _мъртъв_! Екзекутиран от държавата. Мисълта за възмездието беше единственото нещо, което правеше спомените му поносими.
След като Янсън се уволни, подаде подробен рапорт и получи уверения, че Димаръст ще бъде предаден на правосъдието. Свикаха таен военен трибунал. На най-високо равнище решиха, че общественият дух е уязвим, за да се разгласят публично престъпленията на Димаръст, но че правосъдие ще има. Димаръст беше обвинен само след няколкочасови съдебни разисквания и осъден на смърт. Човекът, когото един от агентите на контраразузнаването нарече „господин Кърц от Кейсан“, беше екзекутиран от военен наказателен взвод. _И Янсън видя всичко._