— Но той ги проби.
— Да. И сложи ръка.
Янсън поклати глава, гадеше му се от това, което чуваше.
— С две думи: огромната империя на фондация „Свобода“ и финансовите й лостове, всичките, са под контрола на един опасно нестабилен индивид. С две думи, не вие контролирате него, а той контролира вас.
Не последва нито едно възражение.
— И Съединените щати не могат да го разобличат, без да разобличат себе си — каза държавният секретар.
— И кога смятате, че се е случило това? — попита Янсън.
Двамата експерти се размърдаха неспокойно върху фотьойлите „Луи Петнайсети“, заплашвайки да счупят дървените им рамки с тежестта си.
— Преди няколко дни — отговори Колинс. — Както ти казах, програмата „Мобиъс“ беше подсигурена надеждно. Виж, привлякохме едни от най-големите умове. Не си мисли, че сме действали необмислено, тъй като не е вярно. Мерките за контрол бяха страховити. Чак в последно време той успя да ги пробие.
— Ами Анура?
— Най-големият му удар — каза председателят на Националния съвет за разузнаване. — Станахме жертва, всички, на добре изпипан заговор. След като чухме, че нашият човек е бил пленен, се паникьосахме и направихме онова, на което Димаръст е разчитал, че ще направим. Поверихме му втория набор от кодове, които бяха първоначално под контрола на човека, пленен от бунтовниците и когото те имаха намерение да екзекутират. Решихме, че е наложително, за да се запълни дупката. Онова, за което не сме се досетили, е, че Димаръст бе организирал пленяването. Стана ясно, че е използвал свой помощник на име Биуик като посредник, когото Халифа е познавал под прозвището „Посредник“. Всичко е било, как да се изразя, много чисто.
— Господи!
— По същата причина не успяхме да осъзнаем, че той е отговорен за смъртта и на третия агент година по-рано. Мислехме си, че дърпаме конците, а сега знаем, че не е било така.
— Сега е твърде късно — каза Янсън, забелязвайки по напрегнатите лица на мъжете и жените в стаята, че приемат неговия укор като неоспорим. — Въпрос: Защо Димаръст ме въвлече в тая работа?
Колинс пръв взе думата.
— Иска ли питане? Той те ненавижда, обвинява те, че си му съсипал кариерата, свободата, живота, като си го предал на правителството, на което той е смятал, че служи всеотдайно. Той не само иска да те види мъртъв. Той иска да бъдеш обвинен, унизен, скапан, ликвидиран от собственото си правителство. Каквото повикало, такова се обадило — той така разсъждава.
— Иска ти се да кажеш: „Аз ви предупредих, нали“? — обади се президентът Бъркуист. — Имаш пълно основание. Прочетох копия на докладите ти от 1973 година за лейтенант Димаръст. Но трябва да ни влезеш в положението. Димаръст елиминира не само двойниците си, но и започна втора, по-смъртоносна фаза.
— Каква е тя?
— Марионетката ликвидира господарите на марионетката — каза Дъг Олбрайт. — Унищожава програмата. Заличава „Мобиъс“.
— И кои са тия кукловоди?
— В момента са пред теб. Всички ние в стаята.
Янсън се огледа.
— Май, че трябваше да има представител от Съвета за национална сигурност? — попита той.
— Убит.
— Кой е авторът на системата?
— Истински вундеркинд от ЦРУ. Убит.
— И… О, Господи…
— Да, съветникът на президента по националната сигурност — каза Олбрайт. — Шарлот я прегази кола и я погребахме днес. Клейтън Окърли официално се самоуби, намерихме го в колата му с включен двигател и заключена врата. А Димаръст не си поплюва. Има списък и проверява всичко по два пъти…
— На този етап повечето от хората, запознати с истината за Питър Новак, са елиминирани — каза държавният секретар, пресипнал от напрежение.
— С изключение на мъжете и жените в тази стая — обади се Колинс.
Янсън поклати бавно глава. Задаваше се световен катаклизъм, а за живота на хората в стаята без съмнение смъртната опасност беше непосредствена. Докато Димаръст продължаваше да контролира империята на Новак, всички присъстващи трябваше да се молят да останат живи.
— Съжалявам, Пол, твърде късно е — каза Колинс уморено.
— За Бога, Дерек — обърна се Янсън към заместник държавния секретар с неприкрит гняв, — много добре знаехте какъв човек е Димаръст.
— Имахме основание да смятаме, че ще бъде под наш контрол.
— А сега той има основание да смята, че може да контролира вас — прекъсна го Янсън.
— Явно е, че Димаръст е планирал преврата от години — намеси се държавният секретар. — По последни данни той е създал своя частна милиция, вербувайки десет свои бивши колеги, които използва за охрана и за свои цели. Това са агенти, които познават в тънкости работата ни на терен. А и корумпираните магнати от бившите комунистически страни, които привидно са негови врагове, всъщност са в съюз с него. Те също са му предоставили своите центуриони.