Выбрать главу

— Използвахте термина „преврат“ — каза Янсън. — Той не се ли отнася за сваляне на държавни глави?

— По свой начин фондация „Свобода“ е мощна почти колкото държава — отговори държавният секретар. — А не след дълго може да стане и още по-мощна.

— Истината е — обади се президентът, карайки по същество, — че Димаръст има доказателства за всичко, което сме направили. Може да ни изнудва и да ни принуждава да правим каквото той пожелае. Искам да кажа, Исусе, ако светът научи, че САЩ са манипулирали тайно събитията в света, да не говорим за използването на „Ешелон“ за подкопаване на валутите на други страни, ударът ще бъде съкрушителен — призна той. — Конгресът ще обезумее, разбира се, но това е най-малката беда. Из третия свят ще станат революции в стил „Хомейни“. Ще загубим всичките си съюзници — ще се превърнем в неблагонадеждна страна. НАТО ще се разпадне…

— Също и Пакс Американа — измърмори Янсън.

Беше самата истина. Налице бе толкова експлозивна тайна, че историята щеше да се пренапише, ако излезеше наяве.

Президентът продължи да говори.

— Изпратил ни е телеграма с искане да му прехвърлим контрола над „Ешелон“. И това е само началото. Доколкото сме осведомени, после ще поиска ядрените кодове.

— Какво му отговорихте, господин президент?

— Отказахме естествено. — Размениха си погледи с държавния секретар. — Отказахме, мамка му. Противно на онова, което ме убеждаваха всичките ми съветници. Няма да вляза в историята като президента, предал Съединените щати в ръцете на маниак!

— И сега той ни постави ултиматум — намеси се Колинс.

— А стрелките на часовника се навъртат.

— И вие не можете да го очистите.

— О, какво гениално прозрение — каза Колинс иронично.

— Да съберам банда гневни братя с горелки и клещи и да му прогорим задника като в Средновековието. Как не се сетихме. Момент, сетихме се. По дяволите, Янсън, ако можехме да пипнем кучия син, вече щеше да е мъртъв, независимо колко добре го пазят. Аз лично ще му изтръгна сърцето. Но не можем.

— Опитваме по всякакъв начин — каза председателят на Националния съвет по разузнаването. — Опитахме се да го примамим, да му устроим капан, но нищо не става. Станал е невидим.

— Което не е изненадващо — обади се Колинс. — Димаръст се научи да играе ролята на плутократа отшелник и в това отношение има предимство пред нас. Освен това, посвещавайки още хора в тайната, се излагаме на риск за допълнително изнудване. Не можем да си позволим да разширим броя на участниците. Оперативната логика го изключва. Разбираш ли? Ние сме единствените.

— И ти — додаде президентът Бъркуист. — В теб ни е надеждата.

— Ами хората, които се противопоставят на „Литър Новак“, легендарния хуманист? Истината е, че той има врагове. Няма ли начин да бъдат мобилизирани някакви фанатици, групировка…?

— Предлагаш заговор отвътре? — каза Колинс. — Харесва ми начинът ти на мислене.

— Сега е моментът да му кажем истината — обърна се президентът към Колинс с предупредителен поглед. — Кажи му истината.

— Истината е, че опитахме.

— И…?

— Нищо не се получи, тъй като, както ти казах, е невъзможно да го локализираме. Не можем да го открием. И шантавият крал на терора също не може да го открие.

Янсън погледна злобно.

— Халифа? Господи!

— Схвана — отговори Колинс.

— Човекът иска отмъщение — продължи Янсън. — Живее и диша само заради това. Фактът, че най-прочутият му заложник е избягал, е за него огромно унижение. Загуба на уважение пред последователите му. Загуба на уважение, което може да доведе до загуба на власт.

— Мога да ти покажа дебел анализ, в който се прави същият извод — уведоми го Колинс. — В това отношение сме на една и съща страница.

— Но как успяхте да го подтикнете към това въобще? За него всички западняци са сатани.

Държавният секретар се прокашля.

— Откриваме си пред теб картите — повтори президентът. — Нищо, което се говори в тази стая, не бива да излиза извън нея.

— Добре — каза Колинс. — Работата е деликатна. Има един човек в либийското разузнаване, който… работи за нас понякога. Ибрахим Магхур. Кофти човек, а? Официално го искаме мъртъв. Известно е, че е замесен в атентата в германската дискотека, при който загинаха двамата американски войници. Свързан е също с атентата срещу самолета на „ПанАм“ над Локърби. Съветва и осигурява финансиране на всякакви терористични организации.