Сега обаче виртуозът за фабрикуване на съгласие трябваше да действа съвсем сам. Тайната, която му довериха, беше толкова експлозивна, че той не смееше да я довери на никого. Никакви разговори, никакви консултации, речи, истински или нагласени. Само с американския оперативен агент, на когото той не се доверяваше изцяло. Онова, което ги свързваше, не беше само страшната тайна, а съзнанието, че замислените от тях контрамерки можеха да завършат с провал. Така наречената доктрина „Жинсу“, както я наричаха в печата, предполагаше само намеси с реални изгледи за успех. Тази не отговаряше на условията.
И все пак имаше ли алтернатива?
Най-после Янсън наруши тишината.
— Нека да ви разкажа някои неща за човека, когото познавам. Става дума за човек, чийто ум е забележителен инструмент, способен да анализира ситуациите за отрицателно време. Той може да е личност с непреодолим чар и с още по-голяма жестокост. Бившите ми колеги от разузнаването биха могли да потвърдят, че хора като него се смятат за ценни кадри дотогава, докато са силно ограничени от обстоятелствата, при които са поставени. Грешката на създателите на „Мобиъс“ е, че са поставили този човек в контекс, който не само позволява, но и подтиква към свободни импровизации. Контекст, при който огромно богатство и власт са на една ръка разстояние от него. Той е играл ролята на най-мощния плутократ в света. Само правилата на играта са го предпазвали да се въплъти наистина в този човек. Така че се е опитал да се освободи от ограниченията на програмата. И в крайна сметка е успял.
— Не са предвидили тази възможност.
— Не и създателите на „Мобиъс“. Невероятни технически способности, съчетани с пълно неразбиране на човешката природа — типично за породата им. Не, не е било предвидено, но е било предвидимо.
— От вас.
— Разбира се. Но не само от мен. Подозирам, че вие също щяхте да прозрете рисковете.
Генералният секретар Жинсу отиде до огромното си бюро и седна.
— Това чудовище, този мъж, който ни заплашва, вие може да го познавате толкова добре, колкото си мислите, че го познавате. Но мен не ме познавате. Така че съм озадачен. Извинете ме, но вашето доверие към мен подкопава моето доверие към вас.
— Не е много дипломатично от ваша страна, не мислите ли? Оценявам откровеността ви, но може да откриете, че ви познавам малко по-добре, отколкото си представяте.
— Ясно, разузнавателните ви доклади, изготвени от агенти, които си мислят, че хората може да бъдат сведени до наръчници, по същата логика, която е в основата на вашата програма „Мобиъс“.
Янсън поклати глава.
— Не претендирам, че двамата с вас се познаваме в буквалния смисъл. Но под натиска на световните събития през последните две десетилетия ние с вас се намерихме на едно и също размирно място. Аз знам какво точно се случи в Сиера Леоне през онази декемврийска седмица, защото бях там и наблюдавах всички комуникации от щаба на умиротворителните сили на ООН в региона и на специалната делегация, назначена да координира операцията на световната организация. Не е нужно да ви припомням, че миротворчеството не помогна кой знае колко. Кървавата гражданска война бушуваше и излезе извън контрол. Специалният делегат Матю Жинсу беше натоварен да предаде в Ню Йорк рапорта на командващия и молбата за интервенция. Длъжностното лице беше представител на Върховния комисариат на ООН, който след това трябваше да връчи рапорта в Съвета за сигурност, чиито представители щяха да възпрепятстват намесата.