Ученият започна да вие — силен, смразяващ кръвта вой, докато не му остана дъх.
— Усещането е невероятно, нали? — попита Димаръст, прекъсвайки притока на ток.
— Казах ти всичко, което знам — задъхваше се ученият.
Димаръст отново пусна тока.
— Казах всичко — извика Ангъс, а болката заля цялото му тяло и предизвика конвулсии на агония. — Казах ти!
Трепкащи и неземни, радостните звуци на хорала се носеха далече над агонията, която го поглъщаше.
Sanctus es unguendo
Periculose fractos:
Sanctus es tergendo
fetida vulnera.
Не, нямаше никаква милост в черните бездни, които представляваха очите на мъжа. В тях се четеше само параноя: убеждението, че враговете му са навсякъде.
— Говориш така — каза му Димаръст, — говориш така, защото си мислиш, че болката ще спре, ако успееш да ме убедиш, че си ми казал цялата истина. Но болката няма да спре, защото знам, че не е така. Янсън те потърси. Потърси те, защото е знаел, че си му приятел. Че си му предан. Как да те накарам да разбереш, че дължиш лоялност на мен. Боли те, нали? А това значи, че си жив, нали така? Това не е ли дар? Цялото ти съществуване ще се превърне в усещане за болка. Мисля, че ако успея да те убедя в това, ще постигнем напредък.
— О, мили Боже, не! — изкрещя ученият, когато през тялото му премина нов поток електричество.
— Изключително, а? — попита Димаръст. — Всяка нишка в тялото ти, всеки нерв, пренасящ болка, завършва в този нервен възел, който стимулираме в момента. Мога да прикача електроди по цялото ти тяло, но те няма да предизвикат толкова силна болка.
Из стаята прокънтя още един ужасен писък, който спря само защото и дъхът му бе свършил.
— Искам да знаеш, че болката не е същото като изтезанието — продължи Димаръст. — Като учен се надявам да правиш разлика. Изтезанието изисква елемент на преднамереност. Трябва да има смисъл. По-простичко казано, да бъдеш изяден от акула не е изтезание, освен ако някой умишлено не те е хвърлил в устата на акулата, тогава е изтезание. Може да възразиш, че това е подробност, но аз бих те помолил да правиш разлика. Измъчването изисква също субектът на изтезанието да разпознава тази умисъл. Ти трябва да разбереш, че имам намерение да ти причиня болка. Още по-точно, трябва да разбереш, че аз искам от теб да разбереш, че имам намерение да ти причиня болка. Ситуацията трябва да отговаря на тази схема на регресивно признаване. Ти как мислиш, това условие налице ли е?
— Да — изкрещя възрастният мъж. — Да! Да! Да!
Вратът му започна да се извива във всички посоки, тъй като нов прилив на електрически ток нахлу в тялото му. Болката го разкъсваше, имаше чувството, че всяка фибра на тялото му е нарушена.
— Или ще предложиш друг анализ?
— Не — изстена Фийлдинг от болка.
Агонията му беше невъобразима.
— Знаеш ли какво е казал Емерсон за големия човек: „Когато го притискат, когато го изтезават, когато му нанасят поражение, той има шанс да научи нещо. Тогава проявява своята съобразителност, своето мъжество. Обогатява познанията си. Разбира своето невежество. Избавя се от своята самонадеяност.“ Съгласен ли си?
— Да! — крещеше ученият. — Да! Не! Да!
Конвулсиите на мускулите, които вървяха на вълни по гръбнака му, увеличаваха и без това непоносимата болка.
— Любопитен ли си да узнаеш колко болка можеш да понесеш? Как въобще съзнанието ти е в състояние да приема болка с такива мащаби? Хубаво е да проявяваш любопитство. Онова, което не е зле да запомниш, е, че днешните човешки същества не се отличават по нищо от предшествениците си преди двайсет хиляди години. Усещанията за удоволствие и болка не са се променили. Така може да стигнеш до извода, че няма разлика в това да бъдеш измъчван до смърт по време на, да речем, испанската инквизиция и онова, което аз мога да ти предложа. Може да си го помислиш, нали? Но ще сгрешиш. Обикновено човешкият организъм притежава нещо като защитна клапа: когато болката достигне определено ниво, произвежда ендорфини, които притъпяват болката. С други думи, изпада в безсъзнание. Господ ми е свидетел, че се вбесявам, когато се случи подобно нещо. Та, феноменологията на болката е ограничена. Подобно на яркостта. Човек може да понесе само определена степен яркост. След като ретината бъде стимулирана до краен предел, усещането за яркост не се променя. Но по отношение на болката съвременната неврология може да промени всичко. Това, което вливаме във вените ти, допринася за този ефект, Ангъс. Ти го знаеш, нали? Слагаме ти субстанция, известна под името налтрексон. Това е опиат антагонист — блокира естествените убийци на болка в мозъка ти, легендарните ендорфини. Така обичайните граници на болката може да бъдат увеличавани. Не до естествено състояние.