Мансурският министър поклати глава. Той знаеше, че за него това бяха дълбоки води. Трябваше да му се признае, че дори не се опитваше да претендира за обратното, не и в присъствието на един от най-големите тактици.
— Затова аз ще придружа делегацията. Вие само трябва да ми осигурите дипломатическо прикритие и аз лично ще гарантирам, че всичко ще мине, както подобава.
— Слава на Аллах — каза дребното човече. — Не можехме да се надяваме на по-добро. Твоята отдаденост ще е вдъхновение за останалите.
Халифа кимна бавно, приемайки хвалебствието.
— Онова, което правя — потвърди той, — просто трябва да се направи.
Тясната градска къща беше елегантна, но не биеше на очи — сграда от кафяви тухли като стотици други в нюйоркския квартал Търтъл Бей. Малката веранда беше сиво-кафява с черни постелки на диагонални черти върху стълбите. Те предпазваха от подхлъзване, когато валеше дъжд или сняг, а електронните сензори под тях издаваха присъствието на посетители. Слънчевите лъчи се отразяваха от дебелите стъкла на всекидневната. На външен вид те изглеждаха като декорация, но всъщност не можеха да се пробият дори от тежкокалибрени куршуми. Заместник-директорът на военното разузнаване нарече къщата „стерилен дом номер седем“. Беше тайна квартира, използвана понякога от стратезите на програмата „Мобиъс“, една от десетината из страната. Янсън щеше да е в безопасност в нея, както го увериха. Еднакво важно бе и обстоятелството, че щеше да има достъп до комуникационното оборудване, включително пряка връзка с огромната база данни на разузнавателните служби на Съединените щати.
Янсън седеше в кабинета на втория етаж и четеше от жълт бележник. Очите му бяха кръвясали от безсъние, главата го цепеше от умора. Той под държаше постоянна връзка с оцелелите от програмата „Мобиъс“. Никой не беше оптимист, нито се правеше на такъв.
Ако Новак наистина пристигнеше в страната, как щеше да го направи? Какви бяха шансовете да бъдат уведомени от граничния контрол за пристигането му? До всички летища, частни и държавни, бяха разпратени предупреждения. Служителите им бяха уведомени, че тъй като има сведения за „заплахи“ за живота на Питър Новак, беше от изключителна важност да се съобщава за местонахождението му на специалните сили за охрана на дипломатически величия под ръководството на Държавния департамент.
Той звънна на Дерек Колинс, който беше на остров Фипс с утроена охрана. В слушалката се чу дрънчене на кучешки нашийник.
— Трябва да ти кажа, че Бъч вече свиква с къщата — съобщи му Колинс. — Започвам да се привързвам към нещастния помияр. На фона на всичко, което се случва, ми действа някак успокоително. Е, вчера имаше работници да поправят някои неща и той като че ли не ги хареса. През всичкото време ги наблюдаваше, все едно че бяха храна. Но се обзалагам, че ми звъниш по друг повод.
— Нещо ново?
— Добрата новина е, че кобрата е на път, сигурни сме. Лошата новина е, че тялото на Нел Пиърсън е било намерено вчера. Госпожа Новак. Предполага се, че е самоубийство. Прерязала си е вените във ваната.
— Господи — възкликна Янсън. — Мислиш ли, че са я убили?
— Не, било вик за помощ. Разбира се, че е била убита. Но никой никога няма да може да го докаже.
— Каква ужасна загуба — измърмори Янсън с леден глас.
— Продължаваме да следим, но никой не е мернал досега Пума. Получиха се четири съобщения, но бяха опровергани. Изглежда, ще се окаже, че нашият приятел няма да пристигне от чужбина. Най-вероятно е в страната. А и за него ще е детска игра да се появи инкогнито. Страната ни е огромна, пренаселена, с повече от петстотин летища. Границите ни са поначало високопропускливи. Не е нужно да ти припомням всичко това.
— Не е време да говорим за невъзможните неща, Дерек — отвърна му Янсън.
— Благодаря за успокоителните думи, старче. Да не мислиш, че всички ние не се изтрепваме да работим по това? Никой не знае кой ще е следващата жертва. Но ако все пак искаш да поговорим за невъзможни неща, сигурно ще ти е любопитно да узнаеш какво мислят във Фоги Ботъм.
След пет минути Янсън остави слушалката с противоречиви чувства.
Почти веднага след това металносивият телефон върху покритото със зелена мушама бюро отново звънна съвсем тихичко, което правеше обаждането да изглежда още по-важно. Беше пряката линия с Белия дом.
Той вдигна слушалката. Обаждаше се президентът.
— Слушай, Пол. Двамата с Дъг премисляме отново и отново всичко. Това обръщение на Димаръст пред Общото събрание може да съдържа косвен ултиматум.
— Сър?
— Както знаеш, той поиска кодовете на системата „Ешелон“. Отказах му.