По-ниската сграда на Общото събрание, разположена северно от Секретариата, беше по-разчленена като дизайн. Тя представляваше странно извит правоъгълник с чупка в средата, който се разширяваше в двата края. В центъра на покрива също като отстъпка пред сенатора имаше неуместен купол, който приличаше на огромна клапа на турбина. В момента сградата на Общото събрание беше празна и той се възползва да я обиколи неколкократно, като всеки път очите му оглеждаха внимателно педя по педя. Южната стена беше изцяло от стъкло, правейки светло и просторно фоайето за делегатите, над което се издигаха широки бели балкони в три редици. Заседателната зала в центъра на сградата представляваше огромен полукръгъл атриум с тапицирани в зелена кожа седалки, подредени около централния подиум, който приличаше на голям олтар от зелен мрамор, на върха — черен. Над него върху огромна позлатена стена се издигаше кръглото лого на ООН — двете гирлянди от пшеница под стилизирано земно кълбо. По някаква причина логото със своите паралели и меридиани му се видя като образ в центъра на разграфен мерник: земята като мишена.
— „Някои хора искат да напълнят света с глупави любовни песни“ — изтананика фалшиво руснакът.
— Григорий? — извика Янсън в клетъчния телефон. Разбира се, че беше Григорий. Янсън огледа огромния атриум, спирайки погледа си върху големите видеоекрани от двете страни на трибуната. — Добре ли си?
— Никога не съм бил по-добре — отговори Григорий Берман без колебание. — Вече съм вкъщи. Имам частна сестра на име Ингрид. От два дни непрекъснато изпускам термометъра, за да я наблюдавам как се навежда. Какви бедра има само тази млада кобилка — Венера в бели одежди. Ингрид, викам й аз, защо не поиграем на сестри? А тя ми отговаря шокирана: „Меестър Берман, та аз съм сестра.“
— Слушай, Григорий. Имам една молба към теб. Ако не си съгласен, само ми кажи — Янсън му изложи подробностите за няколко минути. Останалото зависеше от Берман.
Руснакът помълча известно време, след като Янсън спря да говори.
— Сега Григорий Берман е шокиран. Това, което предлагаш, господине, е неетично, неморално и незаконно. Това е драстично нарушение на стандартите и практиката в международната банкова система — последва пауза. — Обичам те.
— И аз така мислех — въздъхна с облекчение Янсън. — Ще се справиш ли?
— „Ще се справя с малко помощ от моите приятели“ — изтананика отново Берман.
— Сигурен си, че ще се справиш?
— Попитай _Ингрид_ на какво е способен Григорий Берман — отговори той възмутено. — Какво може Григорий? Какво не може Григорий?
Янсън изключи ериксона и продължи да крачи из залата. Разходи се зад трибуната от зелен мрамор, където стояха ораторите, когато произнасяха речите си, и погледна към редиците от седалки, където щяха да се съберат делегатите. Главните представители на отделните страни щяха да заемат първите петнайсет реда от столове и маси. Върху кръглите маси бяха поставени плакарди с имената на държавите, изписани с бели букви на черен фон. От едната страна бяха подредени табелките с имената на: Перу, Мексико, Индия, Салвадор, Колумбия, Боливия и други, които той не успя да прочете заради сумрака. От другата страна: Парагвай, Люксембург, Исландия, Египет, Китай, Белгия, Йемен, Обединеното кралство и прочие. Редът изглеждаше произволен, но плакардите продължаваха ли продължаваха, знаци на един безкрайно разнообразен и безкрайно разпокъсан свят. Върху дългите маси имаше бутони, които делегатите можеха да натиснат, за да изразят желанието си да вземат думата, както и аудиоустройства за слушалки, по които се осигуряваше симултантен превод на всякакви езици. Зад масите на официалните делегации бяха разположени хоризонтално редиците със седалки за останалите членове на дипломатическите екипи. На тавана от вдлъбнат овал висяха множество лампи, заобиколени от прожектори. Извитите стени бяха облицовани с дърво и изрисувани със стенописи от Фернан Леже. Малък часовник беше закачен точно под балкона, за да се вижда от онези, които говорят. Над балкона имаше още редове със седалки. А зад тях, дискретно отделени със завеси, бяха разположени серия стъклени клетки за преводачите, техниците и членовете на сигурността.
Приличаше на величествен театър и в много огношения беше точно такъв.
Янсън излезе от залата и тръгна към стаите, които се намираха непосредствено до подиума: кабинет на разположение на генералния секретар и „апартамент“ за ръководството. Имайки предвид разположението на охраната и мерките за сигурност, беше невъзможно да се извърши нападение в тези пространства. При третия обход Янсън забеляза нещо, което приличаше на рядко използван параклис или както напоследък го наричаха, стая за медитация. Беше малко тясно помещение със стенописи на Шагал и се намираше надолу по коридора след главния вход на конферентната зала.