Всъщност рунтавата брада имаше двойно предназначение: тя не само променяше външността на Янсън, но и служеше за укритие на малкия микрофон, който се активираше с устройството в предния джоб на панталоните му. За всеки случай беше поставил микрофон и на генералния секретар. Той беше скрит в яката на ризата му и изцяло под четворния възел на вратовръзката.
Продълговатата рампа водеше до пешеходна алея, свързана непосредствено със сградата на Общото събрание, където през седем входа се влизаше във вътрешността на ниската мраморна сграда. Янсън продължаваше да се движи сред пристигащите тълпи, като през всичкото време се правеше, че е забелязал свой стар приятел. Погледна часовника си. Петдесет и осмата годишна сесия на Общото събрание щеше да започне след пет минути. Дали Алън Димаръст щеше да дойде? Въобще имал ли е такова намерение?
Първият сигнал за пристигането на легендата дойде от баража от фотографските светкавици. Телевизионните екипи, които надлежно снимаха до този момент пристигането на величия и знаменитости, управници и пълномощници, сега насочиха видеокамерите, микрофоните и прожекторите към неуловимия благодетел. Беше много трудно да го хванат в стълпотворението от хора, които го заобикаляха. До него наистина вървеше кметът на Ню Йорк, прегърнал през рамо хуманиста, докато му шепнеше нещо, което явно забавляваше плутократа. От другата му страна се носеше сенаторът на щата Ню Йорк, който беше заместник-председател на Сенатската комисия по външните работи. Малък антураж от старши съветници и граждански знаменитости ги следваха плътно. Агентите на Сикрет Сървис бяха разположени на стратегически места, за да следят за снайперисти или други потенциални злодеи.
След като човекът, известен на света като Питър Новак, влезе в западното фоайе, той бързо бе отведен от антуража му в апартамента на ръководството на ООН зад конферентната зала. Отвън подметките и токчетата на стотици скъпи обувки закънтяха върху пода от италиански мрамор, докато фоайето се изпразваше, а залата се изпълваше.
Това подсети Янсън да се оттегли в централната кабина на хората от сигурността, разположена в дъното на главния балкон в конферентната зала. Редици от малки квадратни монитори заобикаляха огромен монитор. Те показваха залата от различни ъгли. По настояване на Янсън скрити камери бяха разположени и в помещенията зад подиума. Консултантът по сигурността на генералния секретар искаше да държи под око всички лидери.
Нагласявайки контролния панел, той размести камерите така, че да наблюдава масата, на която щеше да седи делегацията от Ислямска република Мансур. Не се наложи да чака дълго.
Ето там, точно до пътеката, се настани красив мъж в дълга дреха, която приличаше на онези, които носеха останалите членове на делегацията от Мансур. Янсън натисна няколко бутона върху конзолата и образът се появи върху големия монитор в центъра, измествайки кадъра със залата в широк план, гледана отгоре. Той уголеми още повече образа, с помощта на дигиталната апаратура изчисти сенките и се загледа, почти хипнотизиран, в огромния плосък екран на монитора, изпълнен с образ, когото Янсън не можеше да сбърка.
Ахмад Табари. Човекът, когото наричаха Халифа.
През тялото на Янсън премина ярост като електрически ток, докато се взираше внимателно в скулите на абаносовото лице, орловия нос и силната, изваяна брадичка. Халифа излъчваше чар дори когато бе в покой.
Янсън натисна няколко бутона и централният екран се изпълни с образите, които излъчваше скритата камера в апартамента.
Различно лице, различен вид харизматичност: харизматичността на човек, който не се домогва, човек, който има всичко, без бял косъм на главата, с високи скули и елегантен костюм — Питър Новак. Да, той се бе превърнал в мъж на име Питър Новак и Янсън трябваше да мисли за него по този начин. Беше седнал в единия край на жълтеникавата дървена маса близо до телефон, свързан пряко с телефонната система на мраморния подиум в конферентната зала, както и с кабините на техническия персонал. Мониторът в ъгъла даваше възможност на важните персони в апартамента да наблюдават какво става в залата.
Вратата се отвори и двама членове на Сикрет Сървис с навити жици, които излизаха от слушалките в ушите им, влязоха, за да инспектират стаята.
Янсън натисна друг бутон, сменяйки ъгъла на камерата.