Халифа изведнъж стана резервиран.
Янсън осъзна, че се е издал.
_Убиецът разбра всичко._
Дулото на револвер с дълга цев се опря в гърдите на Янсън. Халифа беше решил да не допусне посетителят да избяга.
Матю Жинсу огледа ред по ред препълнената зала и забеляза, че повечето от тези облечени във власт жени и мъже се отегчаваха вече до смърт. Обеща, че встъпителните му думи ще са кратки, а на практика се получи нетипично разпокъсано и досадно изказване. Но той нямаше друг избор освен да протака. Видя как посланикът на САЩ в ООН се спогледа със своя колега постоянен представител. Как бе възможно такъв майстор на дипломатическото ораторско изкуство да е толкова скучен?
Генералният секретар погледна към листовете с предварително нахвърляното изказване. Четири абзаца, които вече прочете. Нямаше повече подготвен текст, а в момента беше толкова напрегнат, че не му идваше в главата никаква идея какво още да каже. Човек трябваше да го познава отблизо, за да забележи, че кръвта се бе отдръпнала от тъмнокафявото му лице.
— Напредък бе постигнат по целия свят — каза той високопарно, а думите му прозвучаха неудобно банално. — Видяхме значителни постижения в развитието на Европа, от Испания до Турция, от Румъния до Германия, от Швейцария, Франция и Италия до Унгария, България и Словакия, да не говорим за Чехия, Словакия, разбира се, Полша. Истински прогрес беше отбелязан също в Латинска Америка — от Перу до Венецуела, от Еквадор до Парагвай, от Чили до Гвиана и Френска Гвиана, от Колумбия до Уругвай и Боливия, от Аржентина… — Докато говореше, той надраска върху празен лист: _Ще изкараш страните в Южна Америка най-малко сто, човече._ Генералният секретар местеше погледа си от плакард на плакард. — Разбира се_, Суринам!_ — Чувство на облекчение просветна у него като светулка. — Събитията в Суринам са най-насърчителни, най-насърчителни наистина.
Още колко ли можеше да продължи в същия дух? Какви ги вършеше Янсън?
Жинсу прочисти гърлото си. Той много рядко се потеше, но сега бе плувнал в пот.
— Разбира се, би било несправедливо да не обърна вниманието ви върху прогреса, който постигнаха страните от Тихоокеанския регион…
Янсън се бе вторачил в човека, който ограби щастието му, човека, който открадна съкровището на неговия живот.
Той присви леко крака, разкрачвайки ги на разстояние, отговарящо на ширината на раменете му.
— Май те обидих — каза Янсън съжалително.
Внезапно той изблъска Халифа в дясното рамо с левия си лакът и стисна здраво китката на ръката му, в която бе оръжието. После го повали с крак на пода. Халифа го заудря с лявата си ръка по главата. Ако се отдръпнеше, за да се предпази, Янсън щеше да му даде възможност да се откопчи от хватката му, така че се опита да издържи на болезнените удари. Единственият начин да се отбранява беше нападението. Стисна силно китката на ануриеца и изви дланите му нагоре. Халифа последва посоката на натиска и насочи револвера към тялото на Янсън.
Само миг го делеше от смъртоносното натискане на спусъка.
Янсън бързо притисна към пода ръката, в която ануриецът стискаше оръжието, причинявайки му болка. То се изплъзна от пръстите му. С мълниеносно движение Янсън го грабна и скочи на крака. Ануриецът се отпусна върху излъскания каменен под.
_Оръжието сега бе в ръцете на Янсън._
Той веднага включи микрофона и уведоми генералния секретар:
— Заплахата е неутрализирана.
После усети зашеметяващ удар изотзад. Гъвкавият като кобра убиец беше скочил от пода. Той стисна Янсън за гърлото, изкарвайки въздуха му. Янсън се дърпаше яростно, извиваше се и му нанасяше удари, надявайки се да се откопчи от по-младия и по-лек мъж, но терористът беше като кълбо мускули. Янсън се почувства тромав и бавен в сравнение с него, като мечка, заплашена от пантера.
Сега, вместо до продължи опитите да се освободи от ръцете на Халифа, той притисна по-плътно гърба си към тялото му. После го изрита с всичка сила и го повали на земята, просвайки се тежко върху него и омекотявайки ефекта от падането в тялото на убиеца.
Усети дъха на Халифа във врата си и разбра, че врагът му се е ударил при падането.
Янсън изви тялото си и успя да се преобърне, след което се опита да се изправи на крака. Халифа също се изправи с невероятно усилие и се хвърли към него, сграбчвайки го с ръцете си като в менгеме.
Ако разстоянието между телата им беше по-голямо, Янсън щеше да отскочи назад, но беше невъзможно. Липсваше му бързина. Липсваше му гъвкавост.
_Мечка._
Така да бъде. Хвана го с двете си ръце като в прегръдка, напъна всичките си сили и стисна здраво тялото на Халифа, сключвайки ръцете си около гърдите му. Здраво. По-здраво. Още по-здраво.