Вътре в сградата на Секретариата той показа картата си за самоличност, която му бяха подготвили, и охраната му махна да влиза. Той натисна копчето за трийсет и осмия етаж и потегли. Матю Жинсу и човекът на Алън Димаръст, който и да беше той, щяха да го последват след минути.
Докато се изкачваше към върха на небостъргача, сигналът в слушалката му заглъхна. Металният асансьор го блокираше.
Минута по-късно асансьорът спря на трийсет и осмия етаж. Янсън си припомни плана. Асансьорната площадка се намираше по средата на дългия четириъгълен етаж. Кабинетите на заместник генералния секретар и на специалните заместници бяха подредени на срещуположната стена. На север се намираха две големи конферентни зали без прозорци. На юг — тясна библиотека. Кабинетът на генералния секретар беше на източната стена. Заради сесията на Общото събрание етажът бе напълно безлюден. Всички сътрудници бяха заети с делегациите.
Янсън свали перуката и брадата и зачака в ъгъла зад асансьорната площадка. Скрит в коридора, който водеше към библиотеката, той можеше да наблюдава площадката и коридора към кабинета на генералния секретар.
Знаеше, че няма да му се наложи да чака дълго.
Асансьорът спря.
— Това е нашият етаж — каза Матю Жинсу, докато вратите се отваряха. Той махна с ръка към човека, когото светът смяташе за Питър Новак, да го последва.
Дали Янсън беше прав, чудеше се Жинсу. Или напрежението си бе казало думата и американският агент, който се бе нагърбил с отговорност, каквато никой човек на света не бе поемал, се бе объркал?
— Трябва да ме извиниш, тъй като всичките ми сътрудници, които обикновено се въртят около кабинета ми, са в сградата на Общото събрание. Или по други задачи. Годишната сесия на Общото събрание е нещо като официален празник за персонала на ООН.
— Разбира се, давам си сметка за това — отвърна безразлично събеседникът му.
Жинсу отвори вратата на кабинета си и остана силно изненадан, когато забеляза човешка фигура, седнала зад собственото му бюро.
_Какво ставаше, по дяволите?_
Обърна се към събеседника си.
— Не знам какво да кажа. Изглежда, имам неочакван посетител.
Мъжът зад бюрото на Жинсу стана и пристъпи към тях, а генералният секретар зяпна от недоумение.
Гъста черна коса, само тук-таме посивяла, високи, почти азиатски скули. Лицето беше известно на света като Питър Новак.
Жинсу се обърна към мъжа до себе си.
Същото лице и все пак имаше някаква разлика, помисли си Жинсу, не физическа. Имаше разлика в излъчването и в осанката. У мъжа до него се усещаше някаква колебливост и предпазливост. Мъжът срещу него излъчваше непреклонност и високомерие. Господарят на марионетките. На Жинсу не му се зави свят само защото Янсън се бе досетил и го бе предупредил.
Мъжът до Жинсу подаде плик на мъжа, който бе негов огледален образ.
Леко кимване.
— Благодаря, Ласло — каза човекът, който ги бе очаквал. — Можеш да тръгваш вече.
Измамникът до Жинсу се обърна и си излезе, без да пророни нито дума.
— _Скъпи мой_, Матю — каза мъжът, който стана и му подаде ръка. — _Скъпи приятелю._
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Янсън чу съвсем ясно Жинсу в слушалката:
— Мили Боже!
В същото време забеляза Питър Новак, който не беше Питър Новак, да натиска копчето на асансьора за слизане.
Той си отиваше.
В слушалката на Янсън прозвуча друг мъжки глас:
— Трябва да се извиня за объркването.
Янсън забърза към асансьора и влезе вътре. Мъжът, който не беше Питър Новак, изглеждаше притеснен.
— Кой си ти _всъщност_? — попита Янсън.
Отговорът му бе леден и надут:
— Срещали ли сме се?
— Не разбирам нищо — каза генералният секретар.
Другият мъж беше магнетичен, самоуверен, спокоен.
— Трябва да ме извиниш за извънредните мерки за сигурност. Това беше моят двойник, както вероятно вече си се досетил.
— Изпратил си свой _двойник_?
— Чувал си за ролята, която играел „сутрешният Сталин“? Съветският диктатор пращал на някои публични прояви човек, който приличал на него, за да държи враговете си в напрежение. Страхувам се, че имаше слухове за готвено покушение в Общото събрание. Достоверни сведения от моите хора. Не можех да рискувам.
— Разбирам — отговори Жинсу. — Но ти вероятно знаеш, че руският премиер и премиерът на Китай също имат врагове. Те обаче говориха пред Общото събрание. Президентът на САЩ също ни удостои с присъствието си днес. Институцията се ползва със славата за абсолютна сигурност, най-малкото на това парче земя край Ист Ривър.