Янсън погледна през старинния телескоп на генералния секретар и забеляза Джеси, която продължаваше да стои на мястото, където я бе изпратил: отвъд Ист Ривър с пушка, опряна върху покрива на стария завод за бутилиране, точно под огромните неонови букви. Тя тъкмо бе започнала да разглобява оръжието си с ловки, отработени движения. Вдигна очи към него, сякаш усети погледа му. Изведнъж Янсън бе обзет от чувство, по-ефирно и по-леко от въздуха, че всичко ще е наред.
Отмести се от телескопа и продължи да гледа с невъоръжени очи, вятърът разхлади лицето му. „Хънтърс Пойнт“, ловджийски пункт. Името пасваше идеално.
Над неговата любима огромният надпис на кока-кола разпръскваше червена светлина сред настъпващия мрак. Янсън погледна надолу и забеляза отражението от неоновата светлина върху искрящата повърхност на водата. За миг му се стори, че в реката тече кръв.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
— Искам да ви благодаря за това, че ни помогнахте, господин Янсън — заяви президентът Чарлс У. Бъркуист от председателското място на овалната маса.
Шепата хора около масата, главно старши служители и аналитици от разузнавателните служби на страната, бяха пристигнали поотделно в ослепително красивата сграда на Шестнайсета улица, използвайки страничния вход, към който имаше достъп през частна алея, гарантираща, че лицата, които влизаха и излизаха, ще останат незабелязани. Никакви записи, никаква документация. Това беше поредната среща, която официално не се бе състояла.
— Страната ни ви дължи огромна благодарност, но никога няма да узнае за това. Аз обаче знам. Не вярвам някой да се изненада от това, че ще получите поредния медал за приноса ви в разузнаването.
Янсън вдигна рамене.
— Може би трябва да се насоча към търговията със скрап.
— Искам също да ви съобщя още една добра новина. Благодарение на вас ще можем да възкресим програмата „Мобиъс“. Дъг и останалите ми изложиха аргументите за това и успяха да ме убедят.
— Наистина ли? — попита безпристрастно Янсън.
— Не изглеждате учуден — добави президентът Бъркуист малко напрегнато. — Предполагам, че сте предвидили тази възможност.
— Когато си имаш работа с бюрократи толкова дълго като мен, преставаш да се учудваш на комбинацията от интелигентност и простотия.
Президентът се намръщи, недоволен от тона на оперативния агент.
— Говорите за някакви необикновени хора, доколкото разбирам.
— Да. Необикновено арогантни — Янсън поклати бавно глава. — Но забравете за това.
— Въпросът е къде си се научил да разговаряш по този начин с един президент — намеси се Дъглас Олбрайт, заместник-директорът на военното разузнаване.
— Въпросът е дали вие, момчета, въобще някога си вадите поуки — отряза го Янсън.
— Много неща научихме — отговори Олбрайт. — Няма никога да повторим грешките си.
— Вярно е. Грешките ще са различни.
Думата взе държавният секретар.
— Да се откажем от програмата на този етап, ще е равносилно да зачеркнем десетки хиляди часове човешки труд, както казва Дъг. Да не говорим, че за света Питър Новак все още съществува.
— Можем да го възкресим, да го извадим на сцената, като вземем допълнителни мерки за сигурност — обади се Олбрайт и хвърли на държавния секретар окуражителен поглед. — Има стотици начини да не допуснем да се повтори онова, което Димаръст направи.
— Не ти вярвам — каза Янсън. — Преди няколко дни всички бяхте на мнение, че сте извършили колосална грешка. Лоша преценка от политическа и морална гледна точка. Разбрахте или поне изглеждаше, че сте разбрали, че един план, основан на огромна измама, е обречен на провал. И че никога не може да се предвиди какво точно ще се случи.
— Бяхме паникьосани — отговори държавният секретар. — Не мислехме разумно. Искахме всичко това да приключи. Но Дъг ни отвори очите и обсъдихме всичко отново спокойно. Потенциалът на програмата е огромен. Като при ядрената енергия — винаги има риск от случайна злополука. Никой от нас не оспорва това. И все пак потенциалните облаги за човечеството са огромни — докато говореше, гласът му ставаше все по-спокоен. Гласът на човек, свикнал да говори на пресконференции и пред телевизионните камери. Въобще не приличаше на уплашения човек от имението Хемпъл. — Да обърнем гръб на програмата само _заради нещо, което дори не се случи_, е равносилно да абдикираме от отговорностите си на политически лидери. Разбираш ли? До една и съща страница ли сме стигнали?
— Ние не четем една и съща проклета книга!
— Успокой се — озъби се Олбрайт. — Вярно е, че дължим всичко на теб, ти се справи чудесно. Ти си човекът, който направи възкресението възможно. — Не беше нужно да обяснява, че от сградата на Секретариата бяха изнесени набързо двама мъже, покрити в чаршафи, но в различни посоки. — Дубльорът се възстановява бързо. Държим го в една от тайните ни квартири, където го лекуват. Както сам можеш да се досетиш, той е уплашен и е готов да ни сътрудничи безусловно. Димаръст не му е доверил кодовете, разбира се. Но всичко е наред. Без Димаръст да ни се пречка наоколо, нашите техници успяха да проникнат в системата. Сега контролираме всичко.