— Грешката ви е била, че сте си въобразявали, че вие контролирате всичко — възрази Янсън, поклащайки бавно глава.
— Установихме пълен контрол върху двойника на Димаръст — обади се техникът със сивкав тен, когото Янсън си спомняше от имението Хемпъл. — Човек на име Ласло Кошич. Преподавал английски в техническо училище в Унгария. Минал под ножа преди осемнайсет месеца. Положението е като при моркова и тоягата. Ако продължи, ще получи десет милиона долара. Ако откаже, семейството му ще бъде ликвидирано. Няма особено силна воля. Съгласи се с нас.
— Както сам можеш да предположиш — каза човекът от ДИА, — ще му предложим малък остров в Карибско море. Ще отговаря напълно на отшелническия му живот. Ще е нещо като затворник в позлатена килия. Няма да може да напуска острова. Екип на Консулски операции ще го наблюдава денонощно. Използвахме част от парите на фондация „Свобода“, за да уредим всичко.
— Но да не навлизаме в подробности — прекъсна го президентът с усмивка. — С една дума, всичко е наред.
— И програмата „Мобиъс“ отново функционира — каза Янсън.
— Благодарение на вас — отговори Бъркуист. — Благодарение на поуките, които си извлякохме.
— По-добре от преди — обади се Олбрайт.
— Разбираш ли логиката на позицията ни? — попита държавният секретар.
Янсън се огледа и видя онова, което президентът виждаше: самодоволните физиономии на мъже и жени, събрани в „Меридиън Интърнешънъл Сентър“ — високопоставени държавни служители и аналитици, представители на официален Вашингтон. Останките от програмата „Мобиъс“. Те бяха най-добрите и най-умните, винаги са били. От детските си години бяха свикнали да получават отлични оценки. Цял живот бяха получавали похвали от началниците си. Не вярваха на нищо по-велико от самите себе си. Смятаха, че целта оправдава средствата. Бяха убедени, че вероятностите може да се изчислят, че неяснотите може да се сведат до точно определелен риск.
И въпреки обстоятелството, че редиците им бяха оредели вследствие на непредвидими обрати на човешката природа, не бяха научили нищо.
— Играта е моя, правилата също — каза Янсън. — Господа, програма „Мобиъс“ приключи.
— По чия заповед? — изсумтя президентът.
— По ваша.
— Какво ти става, Пол? — попита той, а лицето му помръкна. — Да не си откачил?
— Съвсем в ред съм — отговори Янсън, гледайки го право в очите — Нали знаете любимата поговорка във Вашингтон: Няма постоянни съюзници, има само постоянни интереси. Тази програма не е измислена от вас. Вие сте я наследили от предшественика си, който я е наследил от своя предшественик и така нататък…
— Това се отнася до редица други неща, от отбранителната програма до валутната ни политика.
— Сигурно. За това се полагат специални грижи.
— Нужно е да се мисли в перспектива — отговори президентът, вдигайки рамене.
— Един въпрос, господин президент. Току-що сте получили и сте приели незаконно дарение от един и половина милиона долара. — Докато говореше, Янсън си представяше как Григорий Берман се кикоти в Бъртуик Хаус. Той изпитваше неизразимо удоволствие да прави подобни пакости. — Как ще обясните това пред Конгреса и пред американския народ?
— Какво говорите, по дяволите?
— Говоря за грандиозен скандал — десет пъти по-голям от „Уотъргейт“. Говоря за това, че ще наблюдавам как политическата ви кариера изчезва в пламъците. Обадете се на банкера си. Седемцифрена сума е била прехвърлена в личната ви сметка от сметка на Питър Новак в „Интърнешънъл Недърландс Груп Банк“. Електронните подписи не могат да се подправят — или поне не е лесно. Така че, както изглежда, чужд плутократ ви е подкупил. Някой подозрителен член на опозицията може да започне да се чуди дали не е свързано по някакъв начин със закона за банковата тайна, който подписахте неотдавна? Дали не е свързано с много други неща. Достатъчни да създадат работа на специален прокурор за години. Още сега мога да прочета заглавието на статия от пет колони във „Вашингтон Поуст“: ПРЕЗИДЕНТЪТ ПОЛУЧАВА ПОДКУПИ ОТ ПЛУТОКРАТ. ПРЕДСТОИ СЛЕДСТВИЕ. Нещо от тоя род. Да не говорим за жълтите медии, на които ще им капне мед на сърцето. Ще се вдигне такъв шум, че няма да сте в състояние да чуете собствения си глас.