— Аз наистина не знам какво да ви кажа, господин Харнет. Доколкото разбирам, при вас всичко е под контрол.
Харнет кимна, без да се усмихне, съгласявайки се с констатацията за неговата самоувереност.
— Управлявам добре смазана машина, господин Янсън — каза той със самодоволно изражение. — Операциите ни в целия свят са добре защитени, винаги са били, никога не сме имали проблеми. Нито изтичане на информация, нито дезертьорства, нито сериозна кражба. Освен това смятам, че аз съм човекът, който най-добре знае как стоят нещата, съгласен ли сте?
— Шеф, който не е наясно какво става в компанията му, не е никакъв шеф — отвърна Янсън спокойно.
— Точно така — каза Харнет. — Това имам предвид — Вторачи се в интеркома на телефонната конзола. — Вижте, препоръчаха ви горещо — искам да кажа, че Стиви изговори по ваш адрес само суперлативи и аз не се съмнявам, че сте добър в работата си. Благодаря ви, че ни посетихте и че се запознахме, но както ви казах, съжалявам, че само си загубихме времето…
Янсън забеляза, че използва местоимението „ние“ с очевидния подтекст „съжалявам, че член на мениджърския екип създаде и на двама ни неудобство“. Без съмнение на Стивън Бърт нямаше да му се размине кавгата. Янсън реши да си позволи няколко думи на раздяла, та ако ще само заради приятеля си.
— Няма нищо — каза той, изправяйки се и подавайки ръка на Харнет през бюрото. — Радвам се, че при вас всичко е наред. — Изправи глава и добави, уж между другото: — О, знаете ли, що се отнася до участието ви в тайния търг за онзи проект в Уругвай…
— Какво знаете за него? — Харнет облещи очи; жегнаха го по болното място.
— Деветдесет и три милиона, петстотин и четиридесет хиляди, така ли беше?
Харнет почервеня.
— Почакайте малко. Та аз внесох документите за търга едва вчера сутринта. Откъде, по дяволите, вие…
— Ако бях на ваше място, щях да се разтревожа, че конкурентите ви от „Сюец Лионез“ също знаят размера на сумата. Ще откриете, че предложената от тях цена е точно с два процента по-ниска.
— Какво? — Гневът на Харнет избухна като вулкан. — Стивън Бърт ли ви каза това?
— Стивън Бърт не ми е предоставял никаква информация. Все пак той се занимава с оперативните въпроси, а не със счетоводните или бизнес делата. Той въобще запознат ли е със спецификациите?
Харнет примигна два пъти.
— Не — каза той след кратка пауза. — Няма как да ги знае. Мили Боже, няма начин да са известни на когото и да било. Бяха изпратени чрез кодиран имейл от нашите главни финансисти до уругвайското министерство.
— Да, но както виждате, всичко се знае. Доколкото ми е известно, няма да ви е за първи път тази година да загубите или греша? Всъщност изгоряхте десетина пъти през последните девет месеца. Единайсет от петнайсетте ви участия бяха отхвърлени. Както казахте, това е бизнес, изпълнен с превратности.
Бузите на Харнет горяха, но Янсън продължи да говори с колегиален тон.
— Впрочем в случая с Ванкувър изиграха роля други съображения. За нещастие получиха информация от общинските инженери, че са открили примеси от гипс в бетона, използван за градежа. По-лесно се нанасяше, но отслаби издръжливостта на конструкцията. Грешката не беше ваша — вашите спецификации бяха изрядни. Знаете ли, че наетата от вас фирма подкупи строителния ви инспектор да фалшифицира доклада? Един дребен чиновник взе подкуп от някакви си пет хиляди долара, а вие влязохте вътре с проект за сто милиона долара. Не е ли смехотворно? От друга страна, извадихте лош късмет с някои от собствените си плащания под масата. Искам да кажа, че сигурно се чудите защо се провали сделката в Ла Пас…
— И защо? — попита настойчиво Харнет.
Той стоеше като вцепенен.
— Да кажем, че Рафи ви изигра. Вашият мениджър му повярва, че подкупът е стигнал до министъра на вътрешните работи. Но той въобще не е стигнал. Избрахте неподходящ посредник. Рафи Нунес извози доста компании през деветдесетте години. Повечето от конкурентите ви вече са наясно с това. Те са си умирали от смях, когато са забелязали вашия човек в „Кабана“ в Ла Пас да си пие текилата с Рафи, тъй като отлично са знаели какво ще се случи. Но поне опитахте, нали така? Ами ако ви кажа, че приходите ви през тази година са спаднали с трийсет процента? Но това са само пари, нали така казват обикновено акционерите ви?
Докато Янсън говореше, кръвта се дръпна от лицето на Харнет и то стана мъртвешки бледо.
— Да, точно така. Никой от тях не е говорил по този начин — продължи Янсън. — Всъщност част от най-големите ви акционери се оглеждат за други компании като „Вивенди“, „Кендрик“ или може би „Бехтел“, но погледнете на това откъм добрата страна. Ако си хванат пътя, поне вече няма да им берете грижата. — Той се направи, че не е забелязал как Харнет си пое дълбоко дъх. — Но аз съм убеден, че тези факти са ви известни вече.