— Не си мислил с голямата глава — каза нравоучително морякът. — Мислил си с малката.
— Само да можех да се добера до регионалното представителство в Измир, щях да оправя кашата, която забърках.
Морякът се отдръпна рязко.
— Да не си турчин?
— Турчин? Боже, не — Янсън почеса носа си с отвращение. — Как можа да си го помислиш? Ти турчин ли си?
Морякът се изплю на пода вместо отговор.
В Пирея старите вражди още къкреха.
— Виж, ние сме международна компания. Аз съм канадски гражданин, но клиентите ни са всякакви. Няма да ходя в полицията, нито в посолството. Това ще ме съсипе. Вие, гърците, сте хора с широк кръгозор. Разбирате човешките слабости, но хората, с които работя, не са такива. Трябва да се добера до Измир, за да се измъкна от тоя кошмар. Бих дал всичко за това.
Той блъсна чашата с дебело дъно върху дрънчащия ламаринен плот. След това размаха банкнота от петдесет хиляди драхми и направи знак за по още едно питие.
Съдържателят погледна банкнотата и поклати глава.
— Ехете мипос пио псила? Имате ли по-дребни?
Янсън примижа като пияница с раздвоен поглед срещу банкнотата. Стойността й беше над сто американски долара.
— О, извинявам се — каза той, прибра я и подаде на съдържателя четири хиляди драхми.
Грешката не убягна от вниманието на компаньона му, чийто интерес към изпадналия в неволя Янсън се засили, каквато бе целта.
— Доста е далеч да плуваш дотам — каза морякът със закачлива усмивка. — Може би има друг начин.
Янсън го изгледа изпитателно.
— Мислиш ли?
— Специален транспорт — обясни мъжът. — Не много удобен и никак евтин.
— Ще ми уредиш ли да стигна до Измир, ще ти платя две хиляди и петстотин долара — американски, не канадски.
Морякът изгледа Янсън преценяващо.
— Ще ни трябва помощта и на други.
— Две хиляди и петстотин само да го уредиш. Останалите разходи ще покрия отделно.
— Чакай ме тук — заръча му морякът, а очите му присветнаха от алчност. — Ще се обадя по телефона.
Докато чакаше, Янсън потропваше с пръсти върху бара. Ако пиянството му бе престорено, притеснението му бе истинско и не изискваше актьорска игра. Морякът се върна след няколко дълги минути.
— Говорих с един мой познат капитан. Каза, че ако занесеш на борда наркотици, ще те хвърли в Егейско море, без да му мигне окото.
— Какви наркотици — каза Янсън поразен. — Никакви наркотици!
— Значи албанската курва е свила и тях? — отвърна мъжът кисело.
— Какво? — гласът на Янсън се изпълни с възмущение, глас на лишен от чувство за хумор бизнесмен, чието достойнство е засегнато. — Какви ги дрънкаш?
— Шегувам се — успокои го морякът, загрижен за таксата си. — Но обещах на капитана да ти предам предупреждението му — Замълча за миг. — Товарен контейнер като моя. Тръгва в четири сутринта. Пуска котва на стоянка номер шест на пристанището в Измир четири часа по-късно, разбра ли? Какво ще правиш в Измир си е твоя работа. Няма да споменаваш пред никого как си се озовал там. — Показа с жест как се прерязва гърло. — Много е важно. Още нещо много важно: плащаш му хиляда долара на двайсет и трети кей. Ще бъда там да ви запозная.
Янсън кимна и започна да отброява едри банкноти деноминирани драхми с ръце под плота.
— Останалата половина, когато се срещнем сутринта.
Очите на моряка заиграха.
— Така е справедливо. Но по-късно, ако капитанът те попита дали си ми платил, му кажи, че не съм получил нищо, разбра ли, приятел?
— Ти си шибан ангел спасител — каза Янсън.
Морякът обгърна с пръсти свитите на руло банкноти, оценявайки по достойнство количеството им, и се усмихна.
— Нещо друго мога ли да направя за теб?
Янсън поклати глава разсеяно, посочвайки халката върху пръста си.
— Ще й кажа, че са ме ограбили.
— Ще кажеш на жена си, че те е ограбил албанец — посъветва го морякът. — Никой не би се усъмнил в това.
По-късно на пристанището в Измир Янсън се замисли колко странни бяха подобни хитрости. Хората бяха склонни да ти повярват, когато ги убедиш, че не заслужаваш доверие. По-лесно проявяваха съчувствие към някой, който е станал жертва на собствената си алчност или похотливост, отколкото на някой, който е честен, но е имал лош късмет. Застанал със засрамено лице пред британски туристически гид, той му разказа версия на историята, която бе разказал на моряка.
— Не е трябвало да палуваш с такива мръсни момичета — му каза гидът с изпъкнал гръден кош и буйна бяла коса. Усмивката му беше по-скоро садистична, отколкото игрива. — Непристойно, непристойно, непристойно.