Фийлдинг избърса очите си с носна кърпа, но те още блестяха от влагата.
— Той беше велик човек, Пол. Сигурно е старомодно да използвам такива думи, но никога не съм срещал друг като него. Мили Боже, далновидност, интелект, състрадателност. Питър Новак беше необикновен. Винаги съм си мислил, че съм благословен, задето го познавам. — Захлупи лицето си с ръце за кратко. — Хленча, започвам да ставам стар глупак. О, Пол, не съм от хората, които са склонни да боготворят някого. Но Питър Новак принадлежеше на някаква планета с по-напреднала еволюция в сравнение с нашата. Докато ние, човешките същества, сме заети да се разкъсваме едни други, той сякаш принадлежеше към друга раса, която знае как да помири мозъка със сърцето и страстите с добротата. Той не беше само фурия със цифрите, той разбираше хората, пукаше му за тях. Мисля, че същото шесто чувство, което му помагаше да разбере накъде ще тръгнат финансовите пазари, да усеща тенденциите на човешката алчност, му помагаше да предвиди намесата в кое общество ще е полезна за цялата планета. Но ако се запиташ защо се нахвърляше да решава проблеми, смятани от всички за безнадеждни, трябва да се абстрахираш от разума. Великите умове са рядкост — големите сърца още повече. А това е изцяло въпрос, свързан със сърцето. Филантропията е в основата си чувство, вид любов.
Фийлдинг си издуха носа тихичко и примигна бавно, опитвайки се да сдържи емоциите си.
— Дължа му живота си — каза Янсън, спомняйки си прахоляка в Бааклина.
— Това се отнася за целия свят — отвърна Фийлдинг. — Затова казах, че не може да е истина. Имах предвид не факта, а последиците. Не може да умре. Твърде много неща зависят от него. Прекалено много усилия за мир и стабилност, спонсорирани от него, направлявани от него, вдъхновявани от него. Ако изчезне, мнозина ще изчезнат заедно с него, жертви на безсмислено страдание и клане — кюрди, хуту, роми, презрените в света. Християните в Судан, мюсюлманите на Филипините, американските индианци в Хондурас. Казаманските сепаратисти в Сенегал… Но защо да изброяваме списъка на презрените на земята. Ще се случат лоши неща. Много, много лоши неща. Явно те победиха.
Сега Фийлдинг изглеждаше по-малък, не само по-стар. Жизнената му енергия сякаш се бе изпарила.
— Вероятно играта може да завърши наравно — каза тихичко Янсън.
В очите на учения се появи отчаяние.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че Америка може да запълни празнината. Може би дори си мислиш, че страната ти е призвана за това. Но вие, американците, въобще не си давате сметка колко силен е антиамериканизмът. В епохата след студената война много народи по света смятат, че живеят под американска икономическа окупация. Вие говорите за „глобализация“, но хората чуват „американизация“. Гледате по телевизията репортажи за антиамерикански демонстрациии в Малайзия или Индонезия, за протести в Мелбърн или Сиатъл, чувате за нападения срещу закусвални на „Макдоналдс“ във Франция, но смятате, че това са изолирани събития. Точно обратното. Това са предвестниците на буря, първите едри капки, които падат, преди да се излее дъждът.
Янсън кимна. Приказки за подобни чувства бе слушал и преди, а също и неотдавна.
— Тия дни един човек ми каза, че враждебността срещу Америка не е свързана с онова, което прави, а с онова, което е.
— Именно по тази причина ролята на Питър Новак беше безценна и незаменима — Гласът му стана по-разпален. — Той не беше американец, нито пък се смяташе за слуга на американските интереси. Всеки знае, че той се отнасяше с презрение към домогванията на Америка, че вбесяваше дипломатите й със собствения си подход във външната политика. Единственият му маяк бе съвестта. Той можеше да се изправи и да каже на всички ни, че сме загубили ориентирите си. Можеше да каже, че без морал пазарите няма да устоят. Можеше да изрече всичко това и да бъде чут. Магията на пазара не е достатъчна, казваше той. Нуждаем се от морални критерии за онова, което искаме да постигнем.