— Гласът на Фийлдинг започна да пресипва и той задиша тежко. — Това имах предвид, като казах, че този човек не бива да изчезне.
— Но все пак изчезна — напомни му Янсън.
Фийлдинг започна да се люлее напред-назад, все едно че беше в морето. Известно време мълча. След това отвори широко светлосините си очи.
— Най-странното е, че няма никакво съобщение нито за отвличането, нито за убийството му. Много странно. Съобщи ми фактите, но не и обяснението.
Погледът на Фийлдинг се отмести към облачното небе, надвиснало над градината, чието великолепие бе останало непокътнато от времето. Ниските облаци на блатистата местност прихлупили грубо издялания портландски камък в двора: гледка, непроменена от векове.
— Надявах се, че ти ще ми помогнеш — отговори Янсън.
— Въпросът е кой би искал да ликвидира Питър Новак.
Ученият бавно поклати глава.
— Въпросът е, уви, кой не би искал — Янсън забеляза, че Фийлдинг е разстроен. Бледите му очи се разшириха и загледаха в една точка. Лицето му бе напрегнато. — Аз, разбира се, преувеличавам. Малцина простосмъртни са спечелвали толкова любов и благодарност от своите себеподобни. И все пак както пише Бокачо: _Ла гранде беневоленца атира ла гранде малеволенца_ — прекомерната доброжелателност привлича прекомерна злонамереност.
— Въведи ме по-подробно. Преди малко спомена „те“. Каза, че „те“ са победили. Какво имаше предвид?
— Знаеш ли нещо за живота на Новак?
— Много малко. Знам, че е прекарал детските си години в Унгария по време на войната.
— Неговият произход е едновременно привилегирован и не. Той е един от малкото оцелели жители на село, ликвидирано по време на битка между войските на Хитлер и на Сталин. Бащата на Новак е бил съвсем неизвестен дребен благородник, служил през четиридесетте години в правителството на Миклош Калаи, преди да избяга, тъй като бил загрижен за безопасността на единствения си син. Той имал врагове и се страхувал, че те ще се опитат да му отмъстят чрез неговия наследник. Старият благородник вероятно е страдал от параноя, но според известната сентенция дори параноиците имат врагове.
— Но оттогава е минал повече от половин век. След толкова десетилетия за кого би могло да има значение какво е сторил неговият баща през четиридесетте години?
Фийлдинг го погледна строго, както гледат преподавателите от колежите.
— Ти явно не си ходил никога в Унгария. Именно в Унгария се намират най-големите му почитатели и най-непримиримите му врагове. Разбира се, има и милиони хора навсякъде другаде, които се смятат за жертва на финансовите успехи на Питър Новак. Мнозина от обикновените хора в Югоизточна Азия го обвиняват, че е предизвикал срива на валутите им, а гневът им се подхранва от демагози.
— Но тези обвинения са безпочвени, не смяташ ли?
— Новак може да е най-големият финансов спекулант в историята, но никой друг не е заклеймявал по-красноречиво от него същата тая практика. Той е привърженик на политиката за унифициране на валутите, което ще направи тоя вид спекулации невъзможни. Не може да се каже, че защитава собствените си интереси. Точно обратното. Естествено ще се намерят хора, които да напомнят, че добрата стара Англия първа изгоря от спекулативните му умения. Предполагам, че не си забравил какво стана през осемдесетте години по време на голямата валутна криза, когато всички се чудеха кои европейски правителства ще девалвират валутите си. Новак заложи милиарди от собствените си пари върху предчувствието, че Великобритания ще позволи на лирата си да девалвира. Така и стана и „Електра Фънд“ на Новак утрои капиталите си. Невероятен удар! Тогавашният ни премиер накара МИ-6 да души наоколо. Накрая шефът на следствието заяви за „Дейли Телеграф“, цитирам, че „единственият закон, който този приятел е нарушил, е законът за резпределение на загубите“. Естествено, след като малайзийската валута се срина, от което Новак отново се възползва, тамошните политици не погледнаха на това с добро око. Изговориха се куп демагогски приказки за манипулациите на мистериозния жесток чужденец. Питаш ме кой може да желае смъртта на Новак. Отговарям ти, че списъкът на зложелателите му е много дълъг. Да вземем Китай. Тамошната геронтокрация се страхува преди всичко от „износа на демокрация“, на който се е посветила неговата фондация. Те съзнават, че Новак смята Китай за следващата цел на демократизацията, и те са негови непримирими врагове. В Източна Европа има цяла клика от новобогаташи, бивши комунистически величия, които заграбиха лъвския пай от „приватизираните“ предприятия. Кампаниите срещу корупцията, които фондация „Свобода“ организира в задния им двор, са най-голямата заплаха за тях и те се заклеха да противодействат. Както ти казах, невъзможно е някой да върши добри дела, без друг да се почувства заплашен от тях — особено онези, които трупат състояние от непрекъснатата вражда и систематичната корупция. Питаш ме кого визирам, като казвам „те“, ето ти няколко предположения.