Янсън забеляза как Фийлдинг се мъчи да се успокои, да възстанови самообладанието си, да спре треперенето на горната си устна.
— Ти беше част от неговия мозъчен тръст — каза Янсън. — Как работеше той?
Фийлдинг вдигна рамене.
— Понякога се допитваше до мен за съвет. Може би веднъж месечно говорехме по телефона. Веднъж годишно се срещахме очи в очи. Истината е, че аз научавах от него много повече, отколкото той от мен. Но той беше забележителен слушател. Никога не се преструваше, освен може би когато настояваше, че знае по-малко, отколкото знае. Винаги се притесняваше за непредвидими последици от хуманитарните му акции. Искаше да е сигурен, че хуманитарната помощ няма да доведе в крайна сметка до повече страдания — например, че подпомагането на бежанци няма да укрепи режима, предизвикал появата на тези бежанци. Много добре знаеше, че няма еднозначно добро. Всъщност всяко нещо на земята си има и добри, и лоши страни. Всяко нещо трябва да се преценява внимателно и ако се наложи, да бъде ревизирано или изоставено.
Продълговати сенки с неясни очертания започнаха да пълзят, след като предобедното слънце проби през плътните облаци и огря параклиса на колежа. Янсън се надяваше да стесни кръга на заподозрените. Фийлдинг му даде да разбере, че той е дори още по-широк.
— Казваш, че сте се срещали нередовно — каза Янсън.
— Той не беше човек с твърди навици. Бих казал, че водеше по-скоро номадски, отколкото уседнал живот. Странстващ като Епикрат от Хераклея, мъдреца от античната класика.
— Но централата на фондацията му е в Амстердам.
— „Принсенграхт“ единайсет, двайсет и три. Служителите там обичат да се шегуват: „Каква е разликата между Господ и Новак? Господ е навсякъде, докато Новак е навсякъде другаде, но не и в Амстердам.“ — Той повтори изтъркания афоризъм без капка хумор.
Янсън свъси вежди.
— Новак естествено е имал и други съветници. Учени, чиито имена никога не са споменавани в медиите. Може някой от тях да знае нещо важно, без дори да го съзнава. Самата фондация, доколкото успях да установя, е отрязала достъпа. Не мога да се свържа с никого, не мога да разговарям с никого. Това е една от причините да дойда тук. Трябва да се свържа с тези хора, които са работили с Новак. Може би някой от кръга на приближените му, който след това е изпаднал от там. Не мога да изключа възможността Новак да е ликвидиран от човек или хора, близки до него.
Фийлдинг повдигна веждите си.
— По същата логика може да насочиш любопитството си към онези, които са близки с теб.
— Какво намекваш?
— Питаш ме кои са враговете на Питър Новак и аз ти казвам, че са навсякъде. Позволи ми едно неудобно предположение. Сигурен ли си, че собственото ти правителство не е замесено? — Фийлдинг зададе въпроса едновременно с твърд и деликатен тон.
— Нали не искаш да кажеш това, което си мисля, че искаш да кажеш — отвърна Янсън остро.
Той бе наясно, че като представител на легендарния „Тюсдей Клъб“ Фийлдинг говореше по такива въпроси със светска лекота.
— Само задавам въпрос — отвърна Фийлдинг деликатно. — Не е изключено дори твоите бивши колеги от Консулски операции да имат пръст.
Янсън примигна. Предположенията на учения сложиха пръст в раната му. Този въпрос го глождеше още от Атина.
— Но защо? Как? — попита той.
_Беше ли възможно?_
Фийлдинг се размърда неспокойно на стола с твърда облегалка, плъзгайки върховете на пръстите си по боядисаните с черен лак ръбове.
— Не искам да кажа нищо. Дори не правя предположения. Само питам. Помисли. Питър Новак беше станал по-влиятелен от много суверенни държави. Така че може да е объркал волю или неволю нечии сметки, нечии планове, да е застрашил някой бюрократ, да е вбесил някой силен играч… — Фийлдинг махна с ръка, искайки да покаже с жеста си, че възможностите са твърде мъгляви, за да бъдат разбрани. — Може някой американски стратег да е стигнал до извода, че е станал прекалено влиятелен, че се е превърнал в заплаха просто защото е независим играч на международната сцена.