Аргументите на Фийлдинг изглеждаха необорими, което съвсем не бе успокоително. Марта Ланг се бе срещала с високопоставени служители в Държавния департамент и на други места. Те й бяха препоръчали да наеме Янсън. Доколкото той знаеше, сътрудниците на Ланг набавиха част от необходимата екипировка с тяхна помощ. Те без съмнение й бяха обещали да пазят тайна, приемайки „политическите съображения“, за които Ланг бе намекнала така язвително. На Янсън не му трябваше да знае произхода на оръжията, нямаше причина Ланг да не удържи обещанието си да запази в тайна, че си има взимане-даване с американски служители. Кои бяха те? Не бе споменала нито едно име. Всичко, което каза на Янсън, бе, че те го познават или че са чували за него. Вероятно бяха от Консулски операции. Ами разобличителните парични преводи в сметката му на Каймановите острови. Янсън си мислеше, че бившите му работодатели не знаят нищо за нея. Той обаче бе наясно, че американското правителство, когато пожелае, може да окаже натиск върху официалните банкови институции, ако става дума за активи на американски граждани. Кой друг би могъл да получи информация за финансовото му състояние, ако не високопоставени служители в разузнавателните служби на САЩ? Янсън не бе забравил ненавистта и злобата, които съпътстваха неговото напускане. С познанията си за агентурната мрежа и процедури той беше за тях потенциална заплаха.
_Възможно ли беше?_
Как бяха замислили заговора? Дали съобразителни тактици не бяха решили, че могат да се възползват от златната възможност с един удар да убият два заека — да отстранят досадния магнат и да обвинят за това бившия агент, който отказва да работи повече за тях? И все пак защо не оставиха на кагамските екстремисти да изпълнят своето обявено на всеослушание намерение? Така щеше да е по-удобно, по-безопасно. Освен ако…
Разнесе се приглушеният звън на старовремската камбанка. Някой чакаше пред задния вход, който водеше към външната приемна пред кабинета на ректора.
Фийлдинг излезе от собствения си унес и се изправи.
— Ще ме извиниш ли за минутка. Връщам се веднага — каза той. — Злощастният студент идва на посещение в неподходящо време. Но така се бяхме уговорили.
Схемата беше с няколко разклонения. При едното САЩ оставаха безучастни, светът също и Новак бива убит. Дипломатите и служителите, с които Марта Ланг се консултира, бяха подчертали рисковете, които крие американската намеса. Но и бездействието криеше рискове — рисковете на политическото затруднение. Въпреки насрещните течения, които Фийлдинг описа, Питър Новак беше обичан човек. Ако го убиеха, обикновените хора щяха да се питат защо Съединените щати бяха отказали да се притекат на помощ на един светски светец, изпаднал в нужда? Фондация „Свобода“ можеше да обвини Съединените щати, че са отказали всякакво съдействие. Не беше трудно да си представи човек разпалените дебати в Конгреса, телевизонните репортажи, редакционните статии във вестниците. Древната мъдрост щеше да прокънти отново по целия свят: _За да тържествува злото, е достатъчно добрите хора да стоят със скръстени ръце._ Последвалият шум щеше да съсипе доста кариери. Онова, което изглеждаше като предпазливост, щеше да се окаже пътека, постлана със счупени стъкла.
А дали нямаше друго обяснение?
Фондация „Свобода“ в типичния си независим стил събира група командоси на своя глава в отчаян опит да освободи пленника. Кой ще понесе вината в случай на провал? Чиновниците от среден ранг в Държавния департамент можеха да „пуснат“ на репортерите мухата в качеството им на неназовани източници:
_Хората на Новак отказаха предложението ни да помогнем, явно са се опасявали да не би да засенчим независимия му ореол. Държавният секретар е дълбоко покрусен от случилото се, ние също. Но как да помогнеш на някой, който не желае да приеме помощта ти? Проява на арогантност от тяхна страна? Някой може и така да го изтълкува. Но всъщност това не е ли фатален недостатък на самата фондация?_ Световноизвестните репортери на „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“, осведомителните агенции щяха да разпространят незабавно информации за онова, което са чули. Информирани източници казаха, че предложенията за помощ са били отклонени…
На Янсън му се зави свят. Този сценарий не беше ли чиста фантасмагория, несправедлива измислица? Той не знаеше. Нямаше как да знае, още не. Онова, което знаеше, бе, че не може да изключи подобна възможност.
Минутата, която Фийлдинг обеща, нарасна на три минути, а когато се върна и затвори вратата, сякаш се бе променил.